Когато Сунанди отклони любезно поредната хапка, той остави подноса встрани и хвана ръцете й, за да я изправи на крака. Тя стана заедно с него, любопитна да разбере докъде възнамерява да стигне.
- Всъщност - продължи Принцът - те ще останат много доволни от това, че съм успял да съблазня Гласа на Кисуа. Без съмнение ще очакват да станеш по-сговорчива след едно денонощие, прекарано в приношение на изпълнени с екстаз сънища пред олтара на Хананджа. - Повдигна едното си рамо. - Те не разбират чужденките.
Цяло денонощие. Преславна Мнеза, сериозно самочувствие имаше този мъж.
- Разбирам - отвърна тя, без да мигне. Принцът не направи опит да я привлече към себе си, само държеше ръцете й и се взираше в очите й. Тя срещна неговите без капка колебание. Запита се как би постъпила една гуджаарейка в подобно положение. Очите на Принца бяха особени - бистри, бледокафеникави, също като полиран кехлибар от високите гори отвъд морето. Кожата му бе с почти същия оттенък - не можеше да се каже, че е непривлекателна, но със сигурност бе неподходяща за един благородник. Удивително бе, че гуджаарейците бяха допуснали северняшка намеса даже в своето династично родословие.
Реши да го подкачи:
- А ти разбираш ли чужденките?
- Имам двеста петдесет и шест съпруги - отвърна Принцът с вибриращ от задоволство глас. - В състояние съм да разбера всяка жена.
Тя се засмя отново, а после, след кратък миг на размисъл, пристъпи напред. Ръцете му мигновено се напрегнаха, привлякоха я още щом гърдите й допряха неговите през плата на робите. Той се приведе съвсем и лицето му опря нейното — буза до буза. Тя долови аромата на сандалово дърво и лунно цвете.
- Намираш ли ме забавен, Сунанди Дже Калаве? - В гласа му имаше неприкрита груба нотка - страстта го бе обзела, но той я контролираше напълно.
- Аз съм жена, господарю - отвърна тя с неговия тон. -Всеки мъж е забавен за мен.
Принцът се засмя и затопли ухото й с дъха си, а сетне я поведе към кушетката все така в прегръдка.
- Ще видиш, че не приличам на когото и да било от мъжете, които познаваш, Сунанди.
- Заради огромния опит ли? - Постави въпроса предпазливо. Знаеше, че той ще долови истинския смисъл, и му остави път за отстъпление. Принцът имаше двеста петдесет и шест съпруги и бе длъжен да задоволи всяка една от тях. Освен това бе доста по-стар, отколкото изглеждаше. Никой не знаеше със сигурност точната му възраст - той управляваше Гуджааре вече над трийсет наводнения, а изглеждаше на не повече от толкова. Родословието му бе прочуто с дълголетието си - смятаха го за дара на потомците на Слънцето.
Принцът само приседна върху кушетката и я настани край себе си. Едва след като и жената седна, той пусна ръцете й, за да премести своите на бедрата й.
- Понеже съм Аватар на Хананджа - промълви той, а златните му очи бяха гладни като на лъв, - ще те даря с красиви сънища.
След като приключиха и Принцът заспа, Сунанди отиде в банята, за да се погрижи за себе си. Внимаваше да ограничи изследването на покоите му само до видимата им част, понеже не се знаеше кога би могъл да се събуди и да я потърси, а вече сигурно хранеше някакви подозрения относно нейните намерения. Макар да не очакваше нищо особено, вниманието й бе привлечено от кабинета, където здраво прикрепена към бюрото желязна каса блестеше с четирите си сложни заключалки източна направа.
„Там“ - каза си тя, пронизана от ледена тръпка. Тайната, заради която бе пристигнала в Гуджааре, бе там.
Но не приближи касата. Още не. Най-вероятно бе снабдена с опасни капани - гуджаарейци умираха за подобни неща. Върна се на терасата, където с известно неудобство завари събудения принц. Очакваше я свеж, сякаш въобще не бе мигвал.
- Намери ли нещо интересно? - Усмивката му бе като на сфинкс.
- Само теб - върна му го тя и отново легна до него.
Тази нощ се прибра късно, тъкмо когато Сънната преминаваше зенита. Принцът не осъществи хвалбата си за цяло денонощие на удоволствия, но все пак се представи внушително. Приятните болки, които Сунанди изпитваше впоследствие, я накараха да реши, че така май бе по-добре. Загубила бе тренинг - сто на сто щеше да й е зле утре заран.
Само че в мига, в който прекрачи прага на жилището си, много по-важни въпроси привлякоха нейното внимание. Там я очакваше Лин.
Малцина гуджаарейци бяха обърнали внимание на кльощавото дете с пшеничени коси в антуража на Сунанди. Хлапаците със северна кръв бяха нещо обичайно за Гуджааре, а и бе модно сред благородниците и в двете страни да държат при себе си редки екземпляри за развлечение. Мисълта, че биха приели нея именно като такава, достави особено удоволствие на Сунанди.