Сунанди преглътна с усилие.
- Може би генералът ще има нужда от тези подкрепления, Почитаема. Или поне да му се каже да не разчита на тях.
40.
Бирник, който откаже Последна Дан,
ще се смята за покварен.
„Мри най-сетне - помисли си Ниджири с ожесточение - и пет пари не давам, ако пропаднеш в света на сенките.“
Той преобърна с ритник Уна-уне по гръб, а след това го възседна и хвана главата му с две ръце - за брадичката и зад тила.
Само че бе забравил бързината на Жътваря. Юмрукът на Уна-уне го уцели в ченето с такава сила, че едва не му пречупи врата. Зашеметен, Ниджири бе отхвърлен назад. Задъхан под него, Уна-уне го събори на пода на балкона. Миг по-късно Ниджири установи, че позите им са разменени и главата на Уна-уне закрива утринното небе над тях. Кехлибарените лъчи на изгряващото Слънце осветяваха изпитото лице на Уна-уне, както и единственото му око, в което блещукаше ликуваща злоба.
- Помня те аз тебе - прошепна Жътваря, а мършавото му тяло потръпна от нетърпение. Пръстите му дращеха ръцете на Ниджири, опитваше се да го притисне към пода. - Душата ти бе много сладка.
Ниджири изръмжа в отговор, надигна се и заби чело в устата на Уна-уне. Жътваря издаде приглушено стенание на изненада, когато Ниджири намери опора върху двата си крака и го изблъска с все сила встрани. Освободен от хватката му, той отскочи назад, за да си събере мислите.
Уна-уне също стана. Чевръст като пясъчна усойница, той се хвърли напред с усмивка на мъртвешкото лице. Ниджири едва успя да избегне юмрука му и въздушната струя погъделичка кожата на главата му. Той изръмжа и се приготви за ритник, но преди да го нанесе, Уна-уне се наведе и заби рамо в стомаха на момчето.
И двамата имаха късмет. Някога Уна-уне бе як мъж - по-нисък от Ехиру, но по-набит. Сега беше кожа, кости и изтънели жили. С тежестта на тялото си притисна Ниджири към металния парапет достатъчно силно, за да изкара въздуха му в неволен вик, но не достатъчно, за да литнат и двамата към неизбежна смърт. Ниджири дращеше отчаяно по раменете на Уна-уне, почти изпаднал в паника, когато вятър лъхна гърба му и го предупреди за опасността. Отчаян, той сключи ръце и удари с все сила Уна-уне по врата.
Такъв удар би следвало да повали Жътваря на колене, но коженият нашийник намали ефекта. В същия миг Уна-уне извъртя тяло и се дръпна назад. Започна да се олюлява, ръцете му увиснаха като въжета край тялото, а на лицето му се изписа нагла усмивка.
„Играе си с мен“ - проумя Ниджири и потръпна.
Отблъсна се от парапета, за да застане в отбранителна позиция, пренебрегнал пулсиращата болка във врата и ребрата. Вече нямаше и помен от предишния му гняв, той не беше представлявал нищо повече от прикритие за страха. Споменът за студения допир на Жътваря до плътта и душата му изникна неканен и той потрепери въпреки засилващия се дневен зной.
Но ето че нещо у Жътваря се промени.
- Страх те е - прошепна той. Едва забележимо свъси вежди и вдигна глава, сякаш се опитваше да подреди някак обърканите си мисли. - Помощниците... не бива да се страхуват.
Ниджири разбра какъв път хваща сега мисълта на безумеца. Не нощта, в онзи проход. А пранажа.
Надмогнал лудото бумтене на сърцето си, Ниджири вирна брадичка.
- Ти уби момчето, което ти служеше.
- Можеше да си ти. - Нова безумна усмивка. Ниджири помисли, че това трябва да е комплимент. - Красиво момче. Заради теб бих се борил по-упорито с лудостта. Обичаш Ехиру, нали? А той обичаше мен...
Замълча. За миг на лицето му се изписа объркване, но веднага след това той вдигна поглед. Ниджири остана смаян от тези внезапно съвършено избистрени очи.
- Любимецът на Хананджа - промълви Уна-уне. Обърна лице настрани, сякаш засрамен, а Ниджири го гледаше и не знаеше какво да мисли. - Всичко му идеше отръки. Умел във Вземането и в отдаването на покоя на Хананджа,. и с толкова много почитатели. Обичах го като син... и го мразех едновременно с това. Разбираш ли? Тогава усетих. Няма покой в душата ми. Нищо - единствено самота и гняв. Време е да вървя.
С крайчеца на окото си Ниджири забеляза някакво раздвижване. Хвърли бърз поглед нататък и видя Ехиру, скован като някой старец. Принцът го водеше към парапета. Какво правеха те? И защо Ехиру пристъпваше като сомнамбул в кошмарен сън?
Представи си как Принцът хвърля Ехиру през парапета.