- Ехиру-братко!
За миг му се стори, че го е чул. Спря и започна да се извръща назад, но Принцът промърмори нещо и вдигна свободната си ръка. Джунгиса? Каквото и да бе, Ехиру явно нямаше сили да се съпротивлява. Отново обърна лице на юг и продължи към парапета.
- Дори сега - обади се Уна-уне. Момчето осъзна с ужас, че е забравил своя противник. Но Уна-уне само го наблюдаваше с хлътнало око и толкова бездънно отчаяние в него, че омразата на Ниджири се изпари. И тогава се сети за едничкото останало му оръжие.
Той преглътна, отпусна ръце край тялото си, изправи рамене и пристъпи напред.
- Все още има покой у тебе, Уна-уне-братко - каза Ниджири. - Един Бирник принадлежи на Хананджа винаги - дори сега.
При тия думи Жътваря смръщи чело и отправи взор към хоризонта, но момчето разбра, че ги е чул- Лицето му бе покрусено.
- Бях се приготвил - промълви той. - Казах им, че искам Ехиру да дойде и да събере моята Последна Дан. Но те ме отведоха и оттогава няма покой. - Въздъхна и погледна Ниджири. - Мислиш ли, че бих могъл да Я зърна? Само веднъж - в Ина-Карек?
Ниджири направи още една крачка към него.
- Да, Братко. Ти си й служил вярно. – пое дълбоко въздух, за да укроти ударите на сърцето си. Стараеше се да открие истина в собствените си думи, да не мисли за Ехиру, нито за онова, което прави Принцът с него.
„Едничък дълг на Бирника е да дарява покой; за целта той трябва да го има у себе си.“ Опита се да извика състрадание към Уна-уне. За негова изненада това въобще не се оказва трудно.
- Искаш ли да те пратя при Нея сега, Уна-уне-братко? -попита тихичко Ниджири. — Знам пътя.
Уна-уне примигна срещу него. В един зашеметяващ и сладостно-горчив миг очите му се изпълниха с копнеж и Ниджири очакваше да чуе „да“ .
Но после изражението на това лице посърна. Объркването се върна. А когато и то започна да избледнява, Ниджири видя как под него напира лудостта на Жътваря. В този момент момчето осъзна, че няма да има повече игри на котка и мишка. Жътваря - защото образът на Уна-уне се изпари като утринна мъгла - щеше да се вреже в съзнанието му и да го пресуши напълно.
Ниджири затвори очи.
- Прости ми, велика Хананджа, не мога да сторя това хем по правилния начин, хем сигурно.
И той стъпи здраво на двата си крака, стегна ръката си в острие и я заби с все сила в гърлото на Жътваря.
Онзи се люшна назад. Вдигна ръце, опипа конвулсивно хлабавия нашийник и вдлъбнатината, където бе бил ларинксът му. Под погледа на Ниджири мястото потъмня. Сега момчето се устреми напред и плесна длан в гърдите на Жътваря, за да влее у него сънна жлъч, точно както бе сторил с Пазителя Харака в деня на своето чирашко изпитание. Не бе Лечител -представа нямаше какво бе успял да парализира, само се помоли да е нещо важно. И в следващия миг от устните на Жътваря рукна кръв. Устата му се отваряше и затваряше като на риба в безуспешни опити да поеме въздух. Тялото му се отпусна на колене с достолепие на Бирник. За един кратък миг очите му спряха погледа си върху Ниджири. И в тях цареше покой.
Уна-уне се строполи и не помръдна повече.
Поел дълбоко въздух и стиснал юмруци, Ниджири се завъртя, за да погледне Ехиру и Принца. О, Богиньо!
Ехиру бе обърнал лице на юг. Ръцете му бяха вдигнати нагоре с разперени пръсти. Потръпваха неудържимо. Тялото му също трепереше - по-силно от на онова дете в Кисуа - всеки мускул изпъкваше под кожата като въже. Ниджири видя профила на своя наставник озъбен в отвратителна гримаса на сладострастен екстаз и неосъзната ужасена вътрешна съпротива. Стиснал бе очи. През воя на вятъра Ниджири дочу гласа на Ехиру, който се опитваше да произнесе някакви звуци. Те наподобяваха предсмъртен писък на животно или пукот от извита до краен предел дъска. Нищо човешко нямаше в тях.
- Ъъъъх...
А през това време Принцът стоеше залепен за него като кърлеж. Ръцете му стискаха раменете на жреца. Неговите очи бяха също затворени, но в израз на върховно блаженство. Цялото му същество сякаш пламтеше от поглъщаното могъщество.
- Н-н-н-н-н-н...
-Махни се от него! - Ниджири преодоля с един скок пространството помежду им и сграбчи Принцът.
Все едно хвана мълния. Все едно чук се стовари върху мускулите на ръцете му, а мозъкът му бе като обгорен с нажежено желязо. Нямаше време да се дръпне или да реагира по някакъв друг начин. За един неуловим миг му се стори, че се разпада, твърде немощен, за да понесе този прилив на воля и магия, на сънна кръв и живот, на...
- Н-н-н... Не! НЕ, БОГИНЬО, ПРОКЛЕТА ДА БЪДЕШ, НЕ!
Пороят енергия секна. В последвалата кънтяща и мудна тишина Ниджири видя Принцът, откъснат от Ехиру в резултат от собственото му усилие. Той направи несигурна стъпка назад, чертите му изразяваха неописуемо разочарование. И сега Ниджири съзря другото лице. Чертите на Ехиру бяха изкривени в израз на нечовешка ярост. Обърна се светкавично назад и заби пръсти в очите на Принца.