- Ще ни извините, непознати - обърна се тя към мъжа, -войникът е длъжен да предвижда дори най-малко вероятната възможност. - Тя говореше на гуджаарейски и мъжът повдигна вежди, приятно изненадан.
- Права си. Но те уверявам, че има неща, които не са възможни. Не и под погледа на Хананджа. А даже да бяха... -
Той погледна командира и макар усмивката да си оставаше, в очите му блесна внезапна твърдост, която Сунанди мигом разпозна. - Вие сте едва осмина. Ако искахме да вземем в плен Говорителката Дже Калаве, можехме да го сторим без усилие.
Военният понечи да изтегли меча си, макар да бе ясно, че внимателно отправеното предупреждение на непознатия беше подействало. Той огледа претъпкания с вярващи в Хананджа площад, повечето от които наблюдаваха случващото се, стисна зъби и заби поглед право пред себе си. Сунанди изпусна задържания въздух и се обърна към мъжа.
- Излиза, че известността ми в Гуджааре е по-широка, отколкото смятах - каза тя. - Макар че сигурно е нищожна в сравнение с твоята, Бирник... ?
- Рабанех - каза мъжът. Той сведе глава към нея, а сетне пое нагоре по стълбите, като й даде знак да го последва. - Малко след завръщането си Ниджири ни уведоми за оправдаването ти по обвинението в поквара. Той очакваше да дойдеш отново в Гуджааре, макар и не толкова скоро, та искаше да е сигурен, че няма да получиш... да го наречем нежелан благослов. - Засмя се. - Много ни е прилежен Ниджири.
Тя отвърна с кисела усмивка. Не бе напълно сигурна, че харесва чувството за хумор на този Бирник.
- За което съм му дълбоко благодарна.
- Както и всички ние. - Погледна я изпитателно. - Научих, че ти и другите, които сте били при Соджаро, сте се възстановили почти напълно.
Сунанди потръпна от спомена.
- Неколцина умряха. Онези, които бяха вече ранени или болни, както и шепа по-възрастни. Но останалите - да, възстановихме се, поне физически. Не мога да кажа доколко спокоен е сънят на всекиго от нас. - Тя въздъхна с принудена усмивка. - Ако не друго, то споменът за това чудовищно събитие би трябвало да съхрани безопасността на Кисуа за дълги години.
Войниците от Севера едва не си изпотрошиха краката да бягат към корабите, а с тях - назад към дома.
Очите на Рабанех бяха сериозни. За погледа им не остана скрито усилието на Сунанди да изглежда безгрижна, но и той се усмихна.
- Значи всичко свършва мирно и тихо. Това е добре.
Дверите на централния вход бяха отворени. През тях се изнизваше колона от хора, които се пръсваха по стълбището. Вътре в сградата колоната се точеше през просторна зала, чийто таван едва се виждаше. Сунанди бе обзета от благоговение пред толкова тържествен простор, но гигантската статуя от нощен камък бе тази, която я накара да застине на място и да зяпне като слисано дете.
Рабанех спря да я изчака, докато се взираше в статуята, а целият му вид излъчваше едновременно безразличие и собственическа гордост. Не обели и дума. След няколко безкрайни мига Сунанди преглътна и откъсна с усилие очи от Богинята.
- Яна-ян ми се стори величествен, когато го видях за първи път - промълви тя. - Би трябвало да съобразя, че най-голямото чудо в Гуджааре трябва да е Хетава.
- Така е - отвърна Бирникът с усмивка. - Трябвало е да съобразиш.
Той се отправи към сенките на колоните и пое с равна стъпка към противоположния край на залата. Сунанди забърза подире му, като се мъчеше да не зяпа колоните с издълбани върху тях сцени, стенните свещници, край които се виеха стъбла на разцъфналото лунно цвете или пък витражите на огромните прозорци. Между колоните съзря други жреци на Хананджа в червени препаски да въвеждат хора в ниши на отсрещната стена. Събираха приношения за лечение на ранените, сети се тя. Разбира се.
Бирникът спря пред тежка завеса, очевидно отделяща друга част от Хетава - коридори, пространства и постройки, които не бяха за очите на простосмъртните. Тук Сунанди се поколеба. Но Рабанех се усмихна отново - този път искрено и без следа от присмехулство.
- Ниджири ни разправи доста неща през осемдневието, откакто се прибра, Говорителко. Мисля, че ще се зарадва да те види отново.
Тя не бе напълно убедена в това. Нито пък че сама иска да го види, след като вече бе дошла тук.
- Намерихме тялото на Ехиру в Ките-ян - каза Сунанди. Забеляза, че абсолютно ненужно приглажда с ръка някаква гънка на дрехата си и престана с усилие на волята. - Там намерихме и Принца, а също онова другото... Жътваря.
Рабанех кимна.
- Нашият брат е подложил чирака си на тежко изпитание. И Ниджири го издържа, както всички тук бяхме убедени, че ще стане. - Замълча и после добави с по-тих глас: - Ела. Ще бъде добре и за двамата.