- Доста дълго заседание, господарке - проговори момичето на суа, тъй като бяха сами. Изтегна се върху едно кресло в ъгъла с дяволито изражение и едва прикрита усмивка.
- Принцът бе достатъчно любезен да ме научи на някои местни обичаи, оставени без внимание от господаря Кинджа.
- Аха, значи ценен урок. Много ли научи?
Сунанди се тръшна с въздишка върху тапицирана с черна кожа пейка, която смътно напомняше кушетката на Принца. Не толкова удобна, за жалост - болежките й пак се обадиха.
- Не колкото се надявах. Но едни допълнителни лекции могат да се окажат от полза.
- Сериозно? Чак толкова ли е начетен? Един съвет, господарко - задавай въпросите преди началото на урока.
Сунанди насочи поглед към Лин.
- Безочливо хлапе! Трябва да си открила нещо, след като си така непоносимо самодоволна.
Лин протегна ръка в отговор. Върху дланта й лежеше мъничък свитък - дълъг едва колкото показалеца й. Когато заинтригуваната Сунанди изправи снага на пейката, момичето прекоси стаята, за да й го даде. Господарката й забеляза, че се движи в сянката и далеч от отворения прозорец. Отложи размисъла върху тази странност за друг път и грабна свитъка от ръката на Лин.
- Намерила си го!
- Да, Нанди. Написано от ръката на господаря Кинджа и мога да се закълна... - Поколеба се, като хвърли още един поглед към прозореца. - Става дума за неща, които никой гуджаареец не би доверил на хартия.
Сунанди й хвърли остър поглед. Изражението на лицето й бе необичайно сурово.
- Щом е толкова сериозно, ще го изпратя в Кисуа. Само че ме знам доколко надеждни са все още някои от старите връзки ма Кинджа... Особено в Гуджааре. - Въздъхна с досада. - Май ще трябва да тръгваш, Лин.
Момичето сви рамене.
- Това място бездруго започва да ми писва. Прекалено сухо е, а от слънцето почервенявам, постоянно ме сърби.
- Хленчиш като някоя матрона от висша каста - отвърна Сунанди. Разгъна свитъка, вгледа се в първите надраскани нумерали и започна да ги дешифрира наум. - Остава и да си поискаш слугиня - да ти бърше разглезения задник. Слънце долнопробно!
Лин подскочи цяла.
- Тихо! Забрави ли, че няма врати?
- Къде намери това?
- В кабинета на генерал Нийес, тук, в двореца. Да, да, знам. Но мисля, че всичко мина благополучно. Генералът си е поискал някои вещи на господаря Кинджа, защото били приятели. В една от декоративните маски беше. Не вярвам да е забелязал втория пласт.
Когато зачете по-нататък, ръцете на Сунанди се разтрепериха. Свитъкът не бе дълъг - Кинджа бе лаконичен, но красноречив в ограниченото пространство. Когато го прочете до края, тя облегна гръб на стената. Мозъкът й пламна, сърцето й се сви от закъсняла мъка.
Кинджа бе убит. Подозирала бе това, но потвърждението беше твърде горчив хап. Гуджаареецът го определи като сърдечен удар, нещо прекалено жестоко и бързо, за да бъде по силите дори на тяхната лечебна магия. Само че Сунанди знаеше за съществуването на отрови, които предизвикват сърдечен удар, както и за други техники, способни да предизвикат смърт, приличаща на естествена. Тук в Гуджааре, където единствено завесите и обичаят гарантираха неприкосновеността на една спалня, не би било никак трудно. И защо не, като се имаше предвид откритото от Кинджа? Чудовища в тъмното. Магия до такава степен отвратителна, че дори собствените им жреци убийци биха закрещели от погнуса, стига да научат. Явно някой се бе зарекъл да им попречи.
Но сега Сунанди знаеше тези тайни. Далеч не всички, но достатъчно, за да се почувства застрашена от съдбата на Кинджа.
Лин я доближи със загрижено лице. Сунанди й отправи печална усмивка. Протегна ръка, за да приглади тънките й прави коси. Сестрица по душа, ако не по родословие. Кинджа не я осинови официално, както бе сторил със Сунанди - чужденците нямаха юридически статут в Кисуа, - но Лин бе доказвала много пъти през годините, че си струва всички усилия. Май сега Сунанди щеше да я накара да го направи за пореден път. А бе само на тринайсет...
Тя едничка сред цялата делегация можеше да се измъкне от палата и града, без гуджаарейците да й обърнат внимание. Точно заради това я бе довела със себе си - знаеше, че никой не очаква от кисуатец да повери съдбовни тайни на човек от Севера. А Лин съвсем не бе някоя неопитна наивница - оцелявала бе сам-самичка по улиците на столицата на Кисуа години наред. С помощта на връзките, с които разполагаше, щеше да се справи с пътуването.
Освен ако враговете на Сунанди не разберяха, че е изпратена да търси това - ако свитъчето не бе оставено като примамка. Ако не им бе известна склонността на Кинджа да открива и подготвя талантливи хлапаци.