Ако не изпратеха своя Жътвар.
Тя потръпна. Лин прочете изписаното върху лицето й и кимна. Пое свитъка от омекналите пръсти на Сунанди, нави го отново и скри тайната в гънките на ленената си пола.
- Още довечера ли да тръгна, или да изчакам Нощта на Хамиан? - попита момичето. - Това означава двудневно забавяне, но пък тогава ще се измъкна по-лесно от града.
На Сунанди й идеше да се разреве. Но тя привлече Лин, силно я притисна към себе си и отправи гореща молитва с надежда да не бъде чута от бясната кучка Хананджа.
3.
Дете на жена може да има четворка
сестри и братя, или осморка.
Дете на Хетава има хиляда.
Много неща можеше да изпита човек, заобиколен от четирима опитни Пазители на Хетава, мислеше си Ниджири. На първо и най-важно място - страх. И страхът наистина го обливаше щедро, горчеше му в устата, лепнеше по дланите му. Но заедно с неприличния ужас от пердаха, който тези мъже почти сигурно щяха да му дръпнат, преди всичко да свърши, той изпита нещо ново и изненадващо - трепетно очакване.
„Отсъствието на емоции не е идеал“ - Ниджири облиза устни, чул като наяве в съзнанието си тихия като нощ глас на Бирник Ехиру. Винаги, когато Ниджири го нападаше с момчешки закачки, той намираше верните думи. „Контролът над тях е. Дори ние, Бирниците, изпитваме емоции - и когато ни обземат, им се наслаждаваме като на рядък благослов, какъвто са в действителност“.
Възможно ли бе поривът да размажеш лицето на противник върху пясъка наистина да се окаже благослов? Ниджири се усмихна. Щеше да размишлява по този въпрос по-късно.
Пазител Мехи погледна към Пазител Андат и присви от удоволствие боядисаните си в черно очи.
- Мисля, че послушник Ниджири има нужда от покой, Спътнико.
- Хм - отвърна Андат. Той също се усмихна, докато с небрежна вещина въртеше между пръстите си бойна тояга. - Аз бих казал, че послушник Ниджири има нужда от болка. Допускам, че в нея се крие някакъв вид покой.
- Споделете го с мене, Братя - изстреля на един дъх Ниджири, като се сниши в готовност. Четиримата се нахвърлиха едновременно.
Той не дочака тоягите им. Никой не можеше да отклони или изтърпи ударите на четирима въоръжени Пазители на Храма. Просна се долу, за да стане по-малка цел, и излезе от зоната на най-опасните им действия. Но те бяха достатъчно опасни и с крака, така че успя да избегне ритника на Пазител Харака само като се претърколи над стъпалото му. За щастие, това движение го изхвърли от кръга на четиримата, което ги накара да се извърнат. Така спечели половин дихание време, за да обмисли своята стратегия.
Харака. Като най-млад сред четиримата нему тепърва предстоеше да постигне необходимата степен на самоконтрол. Бе опасен - всеки Пазител, изкарал чиракуването си, бе опасен. Само че Ниджири бе наблюдавал няколко учебни схватки на Харака и знаеше, че когато ударът му пропусне целта, той застива за миг, преди да се осъзнае, сякаш поразен от своя неуспех.
И Ниджири се хвърли към глезените на Харака - най-напред с единия си крак и сетне с другия, - извъртя се на лакти, за да нападне отново, като принуди младия мъж да отстъпи с танцова стъпка. Останалите Пазители бързо промениха местата си, за да избегнат мятащите се крака на Ниджири и да не се блъскат един в друг - точно както той се бе надявал. После, когато Харака побесня напълно оправдано и насочи саблен удар към главата му, Ниджири събра крака и се претърколи - към Харака. Така мина под тоягата на Пазителя, а тя удари зад него и остана за миг забита в пясъка. Сега Ниджири насочи ритник към китката на противника си. Не улучи, тъй като в последния миг Харака разгада неговия замисъл, дръпна се и си върна със страховит ритник. Ниджири го пое със стон и се търкулна встрани. Нищожна, макар болезнена цена за постигнатата цел - Харака залитна още една стъпка назад, за да компенсира с излишък грешния замах с тоягата. Това принуди другите трима Пазители да направят нови непохватни движения, за да не се спънат в тялото на своя тромав по-млад събрат.
Объркването бе любим приятел на всеки Бирник. Устремен на ръце и крака към Мехи, Ниджири плесна длан върху прасеца му. Трудно се стигаше до душата през крайник, а още по-трудно бе за Ниджири да успокои мисълта си в достатъчна степен за наркомансия, но кой знае...
Мехи подгъна колене и падна на земята със стон. Той бе само зашеметен, но от буден и в пълно съзнание мъж, чиято кръв е кипнала за битка, момчето не можеше да очаква повече. След като Мехи падна, Харака просъска и почти се препъна в неговата тояга. Ниджири се надигна зад гърба му като сянка, а Харака осъзна опасността с голямо закъснение. В този момент Ниджири бе допрял вече два пръста до врата му, за да пусне сънна жлъч по целия му гръбнак - тя като ледена струя сковаваше всичко, до което стигне. Харака загуби съзнание, макар тялото му все още да се мяташе. Това трая, докато се тръшна долу достатъчно болезнено, за да се свести и да напсува с пълно основание своя противник.