Доволен, Ниджири се зае с Мехи, който опита да се оттегли с пиянска стъпка, докато проясни размътеното си от сън съзнание. Разперил пръсти, Ниджири затананика под нос песента на своята джунгиса и погна Пазителя...
... за да застине подобно на статуя, когато краят на една тояга се мярна пред лицето му Втора, нежна като ласка на любовник, усети върху кръста си.
„Това е само показна схватка“ - каза си той с усилие да запази спокойствие. Не успя да го направи. Просто изпитание... но бе виждат Пазители да пронизват мъже, като използват само сила и подходящ ъгъл на удара, за да направят заобления край на тоягата остър като връх на копие. А Андат обичаше да нанася телесни рани, щом усетеше, че противникът не се бие с все сила, за да го принуди към по-голямо прилежание.
- Добре - промълви Андат сега, насочил тоягата към лицето на Ниджири. Значи зад гърба му се намираше Пазител Инефер. Бе обезвредил двама от четирима, но бе хванат натясно от по-опитните. Дали бе достатъчно за вземане на изпита? „Не трябваше да губя време с Мехи - той не е опасен. Трябваше да се заема най-напред с един от тези. Трябваше...“
- Много добре - добави Андат и Ниджири установи с облекчение, че той е наистина доволен. - Натръшка двама от нас с голи ръце, при това всички бяхме нащрек. Щях да остана удовлетворен дори при един.
- Сигурно щеше да е Харака - обади се отзад Инефер с отвращение в гласа. - Нескопосано тъпо дрънкало.
- Ами гони го, докато се научи - посъветва го безгрижно Андат и противно на волята си, Ниджири намигна с разбиране.
Усети как тоягата на Инефер се отделя от кръста му.
- За момента има по-важни неща - отбеляза Андат и вдигна глава към балкона над главите им. Ниджири проследи погледа му и страхът го обзе отново. Там с обърната към тях кисела физиономия стоеше Супериорът на Хетава. До него се бяха изправили други двама мъже в широки качулати роби без ръкави, ушити от белезникав лен. От лицата им не се виждаше нищо, а перспективата не позволяваше да различи раменните им татуировки. Той обаче познаваше осанките им достатъчно добре, за да определи кой кой е, както и кой липсва, тъй като там следваше да присъства още един мъж.
Потиснал порива да се намръщи, Ниджири стана прав, за да вдигне ръце към братята в изисквания за подобен случай поздрав.
- Мисля, че това стига - проговори Супериорът. - Пазител Андат, доволен ли си?
- Доволен съм - отвърна Андат. - В дадения случай го казвам и от името на моите Спътници. Всеки, който е в състояние да победи двама от четирима Пазители, разполага с повече от достатъчни умения, за да изпълнява волята на Богинята извън стените на Хетава. - Хвърли бегъл поглед към Ниджири и се усмихна. - Дори когато не е избрал най-подходящия Път за това. Уви.
- Ясно. Благодаря, Андат. - Сега черните очи на Супериора спряха върху Ниджири, а той бе обзет от желание да се покрие с нещо или да се извини за непристойния си вид. Все още не можеше да си поеме дъх, потънал в пот, едничката му дреха бе бедрената препаска, а сърцето му сякаш се опитваше да счупи гръдната му кост. Но пък се бе справил добре - нямаше от какво да го е срам.
- Хайде, послушник Ниджири - каза Супериорът... и млъкна, присвил развеселени очи. - Послушник поне засега.
Ниджири направи опит да сдържи усмивката си. Не успя.
- Иди се измий - продължи Супериорът, като натърти последната дума достатъчно отчетливо, за да превърне част от радостта на Ниджири в смущение. - Ела в Залата на Благослова по залез. - Не добави „за да се закълнеш като Бирник“, но Ниджири го чу и се преизпълни отново с радостно чувство. Супериорът се обърна и прекоси балкона, връщайки се към своите задължения. Качулатите мъже го последваха мълком от двете му страни.
- Ама си бърз - промърмори Мехи, който се беше присъединил към останалите и разтриваше с длан врата си. Все още се движеше сковано, а свободната му ръка висеше като изтръпнала. Ниджири вдигна своята пред гърди с обърната надолу длан и направи лек поклон в израз на разкаяние. Мехи го спря.
- Резултатът според мен е равен - каза Андат и бързо направи примирителен жест, когато братята го погледнаха, за да не си помисли някой от тях, че е недоволен. - Хайде, заминавай, момче. Поздравления.