Къде се губеше обаче Бирник Ехиру? По дела на Хетава най-вероятно. Той преглътна разочарованието си.
Настана тишина, пълна и спокойна. Когато определеното време най-накрая изтече, Супериорът проговори:
- Вдигни глава, послушнико. Трябва да обсъдим нещо.
Ниджири се подчини изненадан. Дали това бе част от ритуала? Когато отправи поглед нагоре, двамата мъже край Супериора също изправиха глави и едновременно с това смъкнаха качулките си.
- Връзката ти с Учителя Омин - проговори по-високият. Сонта-и, онзи с мъртвите очи и пепелявотъмна кожа, най-старият от Пътя на Бирниците. - Разказвай.
Всичко у Ниджири замръзна. Вторачен в Сонта-и, не успя да каже и гък от уплаха.
- Обясни ни я, моля - обади се вторият мъж, усмихнат, сякаш това би могло да смекчи удара. Той бе по-млад, по-набит и по-червендалест от Сонта-и. От сплетената на темето му коса се спускаха бакърени на цвят масури, очите му бяха кафеникави, но хвърляха червени отблясъци в светлика на вечерта. Даже татуировката върху горната част на ръката му - многолистен мак, символ на смъртта - бе с цвят на кръв. А цветът от куче грозде върху рамото на Сонта-и бе издържан в тъмновиолетово. Бирник Рабанех, когото Ниджири винаги бе смятал за по-благ от Сонта-и. Поне до този момент.
„Омин, за нищо негоден ненаситен глупак.“ Ниджири затвори очи, обзет от крайно неспокойни мисли. Гневът бе винаги неговата слаба страна, чувството, което най-много се бе мъчил да овладее. А сега не успя да се справи, защото ако глупостта на Омин му костваше целта, към чието постигане се бе стремил десет години...
- Нямаме връзка - изстреля отговора той, като погледна всеки от мъжете право в очите. Лицето на Сонта-и остана безизразно, а Рабанех повдигна вежди при тази интонация. Супериорът гледаше скръбно, по което Ниджири разбра, че го подозира в лъжа. Това удвои гнева му. - Не че Учителят не се е стремил към обратното.
- Така ли? - обади се тихичко Супериорът.
Ниджири си наложи да вдигне рамене, макар изобщо да не му бе леко на душата.
- Учителят ми предложи услуга за услуга. Отказах.
Супериорът настоя:
- Разкажи подробно, послушник. Кога започна това? Каква услуга ти предложи и какво очакваше в замяна?
- След като реших да напусна Детската къща. В деня, когато му се представих като послушник и трябваше да ме изпита по нумерали. Намери познанията ми за приемливи, но имаше куп забележки относно лицето, очите и походката ми. Бил съм много красив, независимо от вида ми на човек от низша каста. - Ниджири потисна желанието да смръщи лице при спомена за онзи ден и за начина, по който се бе почувствал - обезверен и слаб, обзет от страх и погнуса. Колкото повече го притискаше Омин, толкова повече отслабваше страхът. Сега започна да се ядосва, а това винаги му даваше сили. Пое си дъх, за да каже: -Супериор, трябва да говоря за неща, които не се обсъждат.
Супериорът трепна. Усмивката на Рабанех не угасна, но стана по-сурова и някак квадратна. Сонта-и не реагира, но когато проговори, в гласа му се долавяше съвсем ясно допълнителна студенина:
- Намекваш, че Омин ти е обещал нещо във връзка с ритуала пранаж.
- Нищо не намеквам, Бирник. - Видя как казаното попи в съзнанието на тримата и как смъртта на Омин започна да добива цвят и форма връз свъсени вежди и присвити устни. За един кратък миг Ниджири изпита чувство за вина. Омин сам си го бе навлякъл на главата. А Ниджири трябваше да мисли за собственото си бъдеще.
- Продължавай - заповяда Сонта-и.
- Учителят предложи да ме извади от списъка при годишния подбор на помощници в ритуала пранаж. Даде ми ясно да разбера, че в замяна очаква да го посетя в малките часове на нощта в някакъв изоставен коридор на Учителския дом. Не знам къде е това, тъй като му отказах, но той сподели, че го използва за срещи с други послушници. Там сме щели да останем насаме.
Супериорът промърмори нещо неразбираемо на суа. Ниджири, чиито познания по този език бяха съвсем бегли, не разбра казаното. Рабанех въздъхна дълбоко. При него това бе равносилно на яростен рев, нададен от пустинен хищник.
- И защо не прие предложението?
- Не ме е страх от пр... от това, за което не се говори. -Ниджири се прокле наум. Искаше да изглежда хладнокръвен и спокоен като истински Слуга на Хананджа, а не като уплашено дете. - За какво ми е закрила от нещо, което не ме плаши?
Бирниците се спогледаха. Не размениха нито дума - поне Ниджири не долови звук. Носеха се слухове, че те умеят по някакъв начин да общуват чрез сънища. По силата на негласно споразумение Сонта-и внезапно се отдели от своя Спътник и Супериора и слезе от подиума. Приближи се с бавна и твърда стъпка, целият излъчващ заплаха, и започна да обикаля около Ниджири.