Момчето напрегна всички сили, за да поддържа своя гняв и да не покаже безпокойство.
- Не те е страх, значи? - попита Сонта-и.
„Не ме беше страх досега.“
- Не, Бирник.
- Миналата година един послушник загина. Помагаше на Бирник по време на пранаж и умря. Това известно ли ти е? - Сонта-и не го гледаше, докато говореше, и това беше най-лошото. Погледът му обхождаше обточените с ластари лунно цвете колони, килимите, сияйните колене на Хананджа. Ниджири не заслужаваше подобно внимание.
Той не се извърна, за да следи движението на Сонта-и. Косъмчетата по врата му настръхнаха, когато Бирникът излезе от полезрението му.
- Чувал съм разни слухове. Не твърдя, че съм безстрашен, Бирник. Страхувам се от много неща. Само че смъртта не е сред тях.
- Нараняване. Насилие. Проклятие. Отчаяние. Всичко това може да стане в резултат от участие на послушник в пранаж на някой Бирник. - Сонта-и млъкна внезапно, като се наведе да разгледа внимателно едно лунно цвете. Ниджири не разбра какво събужда такъв интерес у Бирника. Вероятно нищо.
- Известно ми е, Бирник. Участвал съм в пранаж два пъти... - Само че то бе нищо работа, часове на отегчение, седнал редом с Лечители, не по-малко отегчени от него самия. Като предпазна мярка те се подлагаха на това изпитание само по един път на всеки четири наводнения и никой не бе в състояние да си спомни кога за последен път някой от тях се е провалял. Но той не се бе подготвял да служи на Лечителите.
Внезапно Ниджири замръзна. Сонта-и се бе обърнал, за да вторачи в него същия поглед на изострено внимание, с който бе удостоил цветето.
- Ти не си отказал на Учителя, воден от благоприличие. Отказал си му от гордост.
Това не бе въпрос, но пък Ниджири не желаеше да отрича. Те знаеха, че никога не се бе славил със смирение.
- Да. Исках да стана Бирник.
- Послушник - обади се Супериорът отнякъде над Сонта-и. Гласът му бе пълен с досада. Ниджири не смееше да отклони поглед от сивите очи на Сонта-и в посока към гласа. Не го бе страх от смъртта, но в момента този тук изглеждаше някак си по-страшен от нея. - Ти току-що каза, че неблагоприличието те е спряло.
- Точно така, Супериор. - Облиза устни само колкото да може да изговаря ясно думите, нищо повече. - Реших, че един послушник, който желае да стане Бирник, трябва да се стреми към нещо по-добро - доколкото става дума за непозволена любов - от някакъв си похотлив недисциплиниран Учител.
С дълбоко облекчение чу изненадания смях на Рабанех и стенанието на Супериора. Сонта-и обаче приближи съвсем плътно до него, така че Ниджири усети дъха му. Тъничките жилки в ирисите му, също като спици в колело на бойна колесница, лениво се свиваха и отпускаха, докато Бирникът изучаваше лицето му.
- Скриваш нещо - проговори той.
- Нищо, от което да ме е срам, Бирник.
Грешка - разбра това в мига, когато проговори. Лъжа. Очите на Сонта-и се присвиха. Той знаеше.
- Да оставим настрана прекалено високото ти самочувствие, послушник - провлачи думите Рабанех отново някъде зад гърба на Сонта-и. - Защо не ни докладва за Учителя? Който злоупотребява с властта си над другиго, следва най-малко да бъде подложен на изпитание за поквара. Един Бирник - това бе произнесено с меко натъртване, а гласът стана сериозен - би следвало да разсъждава именно по този начин.
Сонта-и щеше да го убие. Ниджири вече разбираше това. Усети у него спокойствие, каквото не бе долавял никога по-рано, макар, колкото и да бе странно, да не виждаше нищо изненадващо в това. Сонта-и бе особняк дори според мерилото на самите Бирници - дразнеха го необичайни неща, никакви чувства не го интересуваха. И все пак той си оставаше Бирник и това обстоятелство изостряше всичките му странности до краен предел, решеше ли да се заеме с делата на Богинята.
Затова Ниджири насочи отговора си към него. Не за да се извинява, понеже никой Бирник не би приел каквото и да било извинение, ако вече е оформил собствено мнение по даден въпрос. Говореше само от гордост. Ако е писано да умре, нека загине като Слуга на Хананджа.
- Защото Омин не е сторил нищо лошо - заяви той. - Не и след това. Опита се да ми навреди, но не успя. И този провал го укроти - след като му казах, че само една моя дума пред Бирниците е достатъчна, той не опита повече да прикотква други послушници. - Наистина след този случай Омин стана Учител за пример, ако се забравеха постоянните подаръци и пълни с копнеж погледи всеки път, когато Ниджири застанеше с гръб към него. И ако се пренебрегнеше загубената надежда да спечели своя шанс при Ниджири, в името на която бе положил толкова много усилия.