- Какво става, Бирник? - попита Ниджири, започнал да се чувства крайно глупаво.
Даже Супериорът се забавляваше в този момент.
- Неизбежна последна проверка, Ниджири. Покорството ражда покой, но понякога по-голям покой - траен покой -крие съпротивата. За нас е важно да сме сигурни, че разбираш това. - Той сви рамене. - Много са пътищата към покоя.
- Ще трябва просто да те научим да виждаш далеч напред по нашия Път, чирако - добави Рабанех отново усмихнат.
Чирак. Чирак. Ниджири се разтрепери - едва забеляза как Сонта-и вдига рамене, сякаш загубил всякакъв интерес, и се прокрадва обратно до Супериора. Чирак!
Искаше му се, и то много, да подскочи във въздуха и да извика, което би било не просто грешка, а обида спрямо Хананджа тук, в Нейната приемна. Вместо това той започна да заеква, за известно време разтреперан от усилието да овладее радостта си.
- Оказвате ми голяма чест, Бирници, да ме... оцените... -Мисълта му нямаше необходимата сила, за да се излее в слова.
- Добре, добре. - Супериорът погледна към тесните многоъгълни прозорци на Залата, отвъд които слънцето все още оставяше своя отпечатък върху западния небосклон. Сънната Луна засега не се бе показала. Когато го стореше, Залата щеше да се изпълни с нейната сребърна светлина, пречупена от стъклата на прозорците в променливи цветове. Това помагаше на лунното цвете, което иначе не цъфтеше в затворени помещения. - Стани, ако обичаш, трябва да довършим церемонията, а след това ти предстои посвещаване в сан на Бирник. Има и друго, което следва да обсъдим.
Ниджири преглътна и кимна - имаше чувството, че вече може да се справи с абсолютно всичко. Положи усилие да не се ухили като някой глупак.
- Д-да. Какво друго, Супериор?
- Ехиру. Може би си забелязал неговото отсъствие?
Мрачният тон на Супериора и неговото внезапно сурово отражение върху лицето на Рабанех накараха Ниджири да проумее с мигновена яснота, че Ехиру не липсва просто защото е тръгнал по своите задачи на Бирник.
- Той не е добре - обади се Сонта-и, - защото преди две нощи е направил грешка по време на едно Вземане. Прекъснал умблике, преди да изведе душата на приносителя от селенията на сенките. Тя се изгубила в пространствата между будуването и съня. Колкото сънна кръв успял да събере, се оказала твърде замърсена от страхове и болка, за да бъде дадена на Лечителите за разпределение.
Поразен, Ниджири пое дълбоко въздух. Никой Бирник не бе загубвал душа през времето на целия му живот. Можеше да се случи - всеки знаеше това. Бирниците бяха способни да сбъркат - бяха смъртни, а не богове. Но да се случи на Ехиру, който винаги съумяваше да отведе съответната душа до място на покой... Ниджири облиза устни.
- А Бирникът? - „Надали е прекратил своето Служение, още е рано. Целият град би потънал в скръб, ако е така. Нямаше да ми говорят за него, ако го е сторил.“
Сонта-и поклати глава и стомахът на Ниджири се сви на топка. Но той каза:
- Ехиру е решил да се уедини и да потърси покой в молитви. Смятаме, че засега ще остане сред нас, но... - Той въздъхна с внезапно уморено лице. - Е, какво мислиш ти по въпроса?
Ниджири се облещи.
- Какво мисля аз?
- Той трябваше да стане твой наставник - отвърна Рабанех. - В края на краищата е най-опитният сред нас, след като Уна-уне се отдаде на сънищата. Един чирак трябва да се учи от най-добрия. Но с оглед на този пропуск на Ехиру... - Рабанех направи деликатна гримаса, сякаш за да извини неделикатните си думи. - Та кого избираш на мястото на Ехиру? Сонта-и или мен?
Топла вълна от облекчение заля цялото тяло на младежа, а заедно с нея - един особен плам, не много различен от онзи, който усети в демонстративната схватка с четиримата Пазители. В това поне бе напълно сигурен.
- Щом е трябвало да стана Бирник при Ехиру, значи оставам негов чирак.
Рабанех вдигна вежди.
- Един Бирник може да се нуждае от месеци или дори години, за да преодолее подобна грешка, чирако. Ако я преодолее. Специално при Ехиру... тази злополука е огромен удар за него. Той е убеден, че не заслужава повече да бъде Бирник. -Рабанех въздъхна тихо. - Всички сме жертви на гордостта. А ти трябва пак да си помислиш.
Ниджири осъзна, че Рабанех и Сонта-и се опитват да постъпят справедливо с него - че му мислят доброто. Те не знаеха, че младежът е направил своя избор преди десет години, през един изпълнен със зловоние на страдания влажен следобед. В онзи ден Ехиру му бе разкрил пътя към истинския покой. Бе му разкрил красотата на болката, бе го научил, че любов означава да вършиш онова, което е най-добро за другите. Без значение дали го искат, или не.