Как да не се отплати на Ехиру за онова откровение сега, когато най-сетне се появяваше възможност?
- Ще бъда чирак на Ехиру - повтори той, този път с по-мек тон. - Ще бъда онова, от което той има нужда, до деня, в който вече не се нуждае от мене.
И щеше да се опълчи срещу самата Хананджа, ако се наложеше, за да отдалечи този ден.
4.
Дълг на шуна е да следват традицията. ,
Дълг на жина е дай се противопоставят.
Домът на генерал Нийес се намираше в квартала на подправките, където вечерният бриз ухаеше на канела и семена от иним-тех. Къщата бе построена в кисуатски стил със заслонено място за сядане в страничния двор и подредени в сложни фигури цветни плочи в предния. Вездесъщата гуджаарейска наносна речна глина, изпечена почти до бяло от слънцето, покриваше външните стени. Чиста необходимост в тази земя на ежегодни разливи - глината не позволяваше на водата да проникне в носещите греди на постройката. Все пак стилът на постройката бе достатъчно познат на Сунанди, за да се почувства у дома още когато слезе от каретата.
А допълващата го гледка на семейството на генерала, строено в пълен състав на стълбите, подсилваше създалата се илюзия. Самият генерал грееше в красноречив израз на гостоприемство- нищо общо с обичайната гуджаарейска сдържаност. Двете му деца бяха облечени в яркообагрени кисуатски одеяния, макар момчето да бе привързало своите към бедрата, вместо отпред, както бе прието. Сложната прическа и изобилната украса по косите на едрата жена до генерала даваха основание на Сунанди да приеме, че тя е негова съпруга. Вероятно единствена, предвид че аристократите от шуна в Гуджааре смятаха за въпрос на чест да следват традициите на своята родна Кисуа.
- Говорителко, бъди добре дошла в нашия дом. - Жената използваше безупречен официален суа. Сунанди бе доволна да чуе правилното обръщение към особата си. - Аз съм Луманте. Ще бъдеш моя дъщеря за тази вечер и семейството ми ще е и твое.
- Благодаря за топлото посрещане, Луманте-майко. С тази красива къща и съвършено гостоприемство може и да ме изкушиш да остана по-дълго! - Сунанди се усмихна, прекалено доволна, за да се придържа към традицията. Домакинята вдигна вежди изненадано, а сетне се засмя, забравила със същата лекота собствената си официалност.
- Сигурно хич не ти е лесно, Нанди-дъще, да живееш тук, сред полуварварския народ на тази страна. - Луманте застана отстрани на гостенката и я хвана дружелюбно под ръка. - Достатъчно трудно е дори за мен, която следвам старите обичаи, но аз поне разполагам с този наш дом.
- Не е чак толкова трудно. След чиракуването при господаря Сех Калабша прекарах три години като Глас на Протекторите в Чарадин. - Усмихна се. - В Гуджааре поне има бани като хората. А там се къпех в близкия водопад. Много красиво, но ужасно студено!
Луманте се засмя от сърце.
- Аз пък изкарах като млада девойка една година в Кисуа. Помня, че бях удивена от наистина огромните различия между двете страни. Стори ми се цяло чудо, че вашият народ и моят са били някога едно.
- И ще си останат свързани, докато съществуват шуна. -Нийес приближи, за да улови свободната ръка на Сунанди за кратък поздрав. И той говореше суа свободно и без акцент, макар и малко по-превзето от съпругата си. Шуна или не, Нийес си оставаше гуджаареец, а никой тукашен мъж не се чувстваше напълно свободен в общуването с жени. - Благодаря, задето прие поканата ми, Говорителко.
В гласа му пролича облекчение, сякаш бе очаквал да му откаже. Сунанди отдели това малко късче информация настрани за по-късно обмисляне и стисна ръката на генерала.
- Признавам, че имах намерение да посветя тази вечер на себе си, но след като чух легенди за вашето гостоприемство, нямаше как да я отклоня. - Пусна в ход най-неподправената си усмивка и забеляза, че мъжът се отпуска мъничко.
- Ще се постараем, колкото можем, за да не те разочароваме. Децата ми, Тисанти и Охороме.
Децата пристъпиха напред, за да се ръкуват, като мърмореха приветствени слова.
Охороме бе по-малкият, но вече се виждаха наченките на внушителна мускулатура - роден воин. Тисанти бе на около петнайсет и също така мускулеста - сигурно бе добра в танците. Имаше безупречната кожа на своята майка - наистина безупречна, както забеляза Сунанди, но леко поръсена с някаква пудра, а устните й бяха подчертани с багрило в ягодов цвят. Сунанди сдържа гримасата си. Момичето бе красиво - не му трябваха ни пудра, ни багрило. Това бяха номера на варварите, както и на гуджаарейците, възприели прекалено много от тях.