Все пак Сунанди се усмихна, а момичето й отговори срамежливо. Момчето не си даде труд, но тя не се разсърди.
- Чудесно семейство - обърна се тя към Нийес. - За мен е чест да бъда ваша гостенка, макар и само за една вечер.
Генералът се усмихна, но Сунанди и този път долови намек за безпокойство в държането му. Това не бяха просто обичайните гуджаарейски чудатости - този мъж бе разтревожен от нещо.
- Да влезем вътре - предложи той и гостенката се видя принудена да преустанови наблюденията си.
В къщата Сунанди се натъкна на още познати неща. Скулптури, изобразяващи децата на Луната - Хананджа, естествено, но също и неколцина от почитаните в Кисуа богове, - бяха поставени върху первази по ъглите. Окачени бронзови фенери пълнеха въздуха с ухание на пчелен восък, макар по-пикантните миризми на подправки и пресни плодове да надделяваха. Сунанди вдиша и въздъхна с наслада.
Луманте се засмя.
- Толкова много ли ти липсва домът, Говорителко? Та ти си в Гуджааре едва от два месеца.
- Първите няколко са най-тежки, Манте-майко.
Нийес даде знак на двама слуги, които отвориха крилата на красива дървена врата. Зад тях бе трапезарията, чиято едничка мебелировка - огромна маса, обрамчена с възглавници за сядане - бе отрупана с повече блюда, отколкото Сунанди можеше да преброи.
Край една от възглавниците бе приклекнала прислужница. Схванала намека, Сунанди седна именно там, като склони глава към момичето. За нейна изненада то трепна и започна да се оглежда с широко отворени очи, сякаш не можеше да повярва, че гостенката е сторила подобно нещо.
Сунанди обърна лице към масата, за да прикрие разочарованието си. Нийес създаваше впечатление на твърд последовател на кисуатската традиция и тя не бе очаквала това.
Момичето бе почти със сигурност свободна поданица от тяхната каста на слугите - престъпниците в Гуджааре ги затваряха или екзекутираха, но не ги заробваха. Следователно бе напълно нормално да се отнасят към нея с елементарна любезност. Но това момиче явно не бе свикнало на подобни неща.
„Кисуатци отвън, гуджаарейци отвътре.“ Много съществено разграничение, което следваше да има предвид, ако някога се окажеше толкова глупава, че да реши да се довери на Нийес.
Междувременно вниманието й бе привлечено от пиршеството - колкото и да бяха повлияни във всяко друго отношение, за кухнята в това семейство не правеха компромиси с традицията. Върху масата нямаше ни една риба или водно растение - само за това Сунанди трябваше да благодари на петдесетте божества закрилници на домашното огнище. Прислужницата й подаде пикантни резенчета птиче месо, изпечени с кимион и ядки от джайф, бухнали ечемичени кифлички, пълнени с пюре от ям, стафиди и сладки семена, агнешко с джинджифил и пирожки в ароматен гъст сос и много други неща. Имаше още десетина блюда - кое от кое по-изискани. Тя опитваше колкото можеше да поеме, с ясното съзнание, че Луманте очаква с нетърпение одобрението й. При създалите се обстоятелства то не представляваше съществена трудност. Децата се ухилиха, когато Сунанди изпъна гръб назад, за да се оригне.
След като всички се нахраниха до насита, слугите отнесоха чиниите и ги заместиха с гарафи цитрусово вино. Нови двама слуги се изправиха в края на помещението и засвириха тихо на флейта и многогласен тимпан. Нийес вдигна чаша и отля малко вино върху масата като приношение към боговете. Сунанди и всички останали направиха същото, за да отбележат официалния завършек на вечерята.
Сунанди вече бе усетила напрежението у своя домакин и предположи, че преди да каже каквото има да казва, той ще изчака да се изпълнят всички обичаи на гостоприемството. И наистина, генералът даде знак на Луманте малко след като бе налято виното. Тя се изправи и привика децата с отривисто движение. Сунанди симулира изненада.
- Нещо спешно ли има? Надявах се да прекараме вечерта в сладки приказки, Манте-майко.
- Нищо съществено, Нанди-дъще, но ще оставим клюките за друг път. Нийес иска да говорите по работа - мъжки клюки. - Тя завъртя очи нагоре и се усмихна. - Ти сигурно си обучена да търпиш подобни неща, но аз нямам склонност към тях. Ще ги оставим на вас. - Сетне поведе децата навън, като спря за миг на прага за прощален поклон. - Не прекалявай с деловите въпроси, Нийес. Тя се нахрани добре тази вечер - не я карай да повърне.
Нийес дари Луманте с тънка усмивка, но Сунанди не пропусна да забележи, че не каза нищо в отговор, докато семейството му се оттегляше. Тя наблюдаваше генерала над ръба на винената чаша и видя как напрежението му нарасна повече след затварянето на вратите. Напълни си още една чаша, като без да иска разля няколко капки.