Нийес и хвърли угрижен поглед.
- Жена с твоето положение надали се сблъсква често със смъртта.
- Не ми е непозната - отвърна рязко тя. - Едно осиротяло момиченце от улиците на Кисуа среща грозотата във всички нейни форми и бързо се научава да благодари на боговете, задето не е станало жертва на някоя от тях.
Нийес остави тези думи без коментар и дръпна дебелото въже, което висеше край него. Тя чу скърцане на макари и колела, а вратата започна бавно да се издига, като отваряше проход с височина човешки бой. Отвътре ги посрещна мощна вълна смрад. Сунанди се задави, но успя да задържи вечерята си.
След като застопори механизма, генералът пусна въжето и отново вдигна фенера.
- Съжалявам, че ти причинявам подобно нещо, Говорителко, но сама ще разбереш, след като видиш за какво става дума.
Тя кимна мълком, не посмя да отвори уста заради вонята и влезе след него.
Камерата бе красива въпреки противната миризма. Явно родът на Нийес бе достатъчно богат, за да я поддържа дълги години независимо от наводненията. Елегантни колони със строги орнаменти оформяха кръг в централната й част. Инкрустирани с лак и злато урни бяха подредени върху лавици покрай стените. По средата лежеше масивен каменен саркофаг - страните му бяха обрамчени от молитвени надписи на суа. Според традицията в него трябваше да лежи предпоследният покойник. А последният починал в семейството имаше честта да заеме каменната плоча над саркофага, където оставаше, докато си отиде някой друг от фамилията. Телата се задържаха възможно най-дълго, преди да бъдат кремирани, в случай че душата срещнеше някакви затруднения по своя път към Ина-Карек. Освен ако - тук, в Гуджааре - трупът не бе белязан с печат на Бирник.
Нийес пристъпи до саркофага и вдигна високо фенера пред Сунанди. Сдържайки нервите си, тя пристъпи напред, за да разгледа трупа.
Не бе никой от близките на генерала. Макар кожата да бе потъмняла от тлен, Сунанди все още можеше да установи, че като жив този мъж е бил много по-светъл от всеки шуна с достоен за уважение произход. Възможно бе дори да се окажеше северняк... макар косите да бяха ситно къдрави и черни, а изкривените черти на лицето да показваха ясно южни корени. Значи обикновен гуджаареец.
Онова, което порази Сунанди, бе изражението на лицето. Очите бяха хлътнали, но около тях и по челото все още личаха бръчки. Починал бе със здраво стиснати клепачи. Устата бе отворена, а устните - изтеглени назад, което би могло да се получи в резултат от изсъхване и свиване на кожата... Само че надали. Не й трябваше специална подготовка по балсамиране, за да разпознае гримасата на предсмъртен писък.
- Двайсет мъже са намерени в същото състояние - обади се Нийес. В тишината гласът му прозвуча като шепот. - До един млади и здрави. Всички умират нощем без предупреждение, белег или рана. Този тук има съкилийник, който съобщи, че е изглеждал така и преди да умре - мятал се в съня си, опитвал да извика, но не издавал ни звук.
- В съня си?
Нийес кимна утвърдително.
- Заспал и сънувал нещо толкова ужасно, че то го убило. -Той вдигна поглед към нея. Лицето му изглеждаше измъчено под светлината от фенера. - Донесох този за доказателство. Останалите са изгорени. Разбираш ли какво означава това?
Тя преглътна. Отново й се гадеше.
- Мерзостта. Но ако вашият Хетава е проспал това, следва да покажеш този труп на Принца в Гуджааре, не на мен. Аз съм кисуатка. Мога да кажа само - ние ви предупредихме.
- Има и друго, Говорителко. Напоследък се случват странни неща. Особено през последните няколко години. Принцът... - Нийес сбърчи вежди, - Принцът тихомълком е налял пари в корабостроителниците край Морето на славата. Сега са спокойни, но допреди две години произвеждаха кораби денонощно. Търговски съдове, както пише в документацията, само че с твърде особена конструкция - направени са от поздрав дървен материал.
- Морето на славата няма излаз към Източния океан -промълви объркана Сунанди. - Построените там кораби не представляват заплаха за Кисуа.
- Тези кораби отплаваха преди месеци и за тях не се чу нищо повече. Къде мислиш, че са отишли, Говорителко?
- На север? На юг? Пак не представляват заплаха, освен ако не се отправят на запад, през Безкрая, за да обиколят целия свят и да цъфнат пред главния вход на Кисуа... подвиг, който никой кораб не е осъществявал когато и да е, освен в приказките. - Сунанди поклати глава. - Без да отчитаме възможността наистина да се окажат търговски съдове.
Нийес с въздишка прокара длан по оплешивяващото си теме.
- Напоследък Принцът търси съюз с няколко северни племена. Не с обичайните ни търговски партньори обаче, а с варвари от ледените полета, в сравнение с които нашите бромартци изглеждат благовъзпитани и учтиви.