- Може да е намерил нови търговски партньори. При което, разбира се, изниква необходимост от нови търговски кораби.
- Добре, но с оглед всичко останало - включително смъртта на Кинджа - трябва да признаеш, че се оформя доста притеснителна картина.
Наистина беше така, само че картината си оставаше прекалено неясна, за да доведе до полезни изводи. Сунанди въздъхна.
- Не мога да осведомя Протекторите за това, генерале. Дори да ми повярват, което въобще не може да се гарантира, те ще зададат същите въпроси, които измъчват и мен, а ти нямаш отговори. Подозирам, че го знаеш. И питам - на какво точно се надяваше, когато ме покани на тази среща?
- Ти да повярваш, ако не Протекторите. Съобщението на Кинджа... успя ли да го дешифрираш?
Сунанди застина.
- Нямам представа за какво говориш.
Генералът се намръщи.
- Няма време за игрички, Говорителко. Не можем да останем тук още дълго, защото слугите - част от тях със сигурност са шпиони - може да се затъжат за нас. Достатъчно е да кажа, че Кинджа ми го даде малко преди да умре, макар да не обели и дума относно съдържанието. Каза, че и така знам прекалено много. Заръча непременно да го предам на неговия заместник, ако му се случи нещо. Слава на боговете, уменията на твоето момиченце ме улесниха много. - Нийес протегна ръка и здраво стисна нейната. - Повярвай на съобщението, Говорителко. Накарай Протекторите да разберат. Жътваря е само началото.
- Не мога да накарам Протекторите да направят каквото и да било, генерале.
- Можеш. Трябва. Иди и ги убеди. Впрочем, ако ти е мил животът, така или иначе трябва да се махнеш - знаеш това, нали? Направи го час по-скоро. Принцът узна, че Кинджа е открил нещо и Кинджа умря. Вече подозира и теб. Приемствеността при вас двамата е прекалено очебийна.
- Ами ти?
Нийес се усмихна тъжно.
- Аз най-вероятно ще заема това място в близко бъдеще. -Мъжът кимна към каменната плоча. - Но преди да го сторя, ще направя опит да предотвратя едно голямо зло. Хората ми са верни и повече от готови да загинат за Гуджааре... но не ще позволя да го направят заради това.
Лицето му бе сурово, погледът - твърд и примирен. Или бе най-големият лъжец, когото бе виждала някога, или бе искрен във всяка своя дума.
След като го изучи продължително и внимателно, Сунанди въздъхна.
- Изведи ме тогава от това място, генерале, преди да съм се лишила от вечерята си. Ако е писано да спра война, ще имам нужда от всичките си сили.
5.
Кралят на Гуджааре се увенчава с корона,
когато се възкачи на трона на сънищата, зa да седне
отдясно на Хананджа. В будните селения
Принцът е задължен да действа
в Нейно име.
Сънната Луна се бе извисила върху небосклона, а пресеченият й с четири ивици лик бе обрамчен от рехави облаци. По улиците долу същите цветове - червен за кръв, синкавобял за семе, жълт за слуз и черен за жлъч - грееха от знамената, окачени по всички осветителни стълбове и первази, по покриви и простори за пране. Светлината се отразяваше в запотени лица и ветрила, в яркообагрени дрехи и широки усмивки. Слънцето бе залязло преди малко и последният му намусен лъч гаснеше неохотно отвъд реката. Градът на Хананджа вече бе във вихъра на поклонението и ликуваше в нощта, в която Богинята му умираше от глад.
В парка на двореца Яна-ян се бяха събрали най-благородните сред Нейните последователи, за да й се поклонят встрани от дивашката празнична глъч на простолюдните касти. Тук празникът Хамиан протичаше по-благопристойно -уважаваните старейшини от шуна и жина се смесваха със свои равни, дошли от стопанските задруги, от средите на военните, от династичните кръгове и от чужбина. От време на време във въздуха се вдигаше ръка, за да обяви гостът някоя дреболия като приношение и да призове Хананджа да го приеме като допълнение към оскъдните сънища, които ще я споходят през най-кратката нощ от годината. Обикновено този ритуал предизвикваше смеха на останалите гости, макар присъстващите Слуги на Хананджа да пазеха демонстративно мълчание.
Ако Ниджири бе малко по-добре осведомен относно живота извън стените на Хетава, той може би щеше да се притесни в компанията на толкова много изтъкнати поданици. Но сега стоеше напълно спокоен, докато те се шляеха наоколо, насочил изцяло своето благоговение към самия Яна-ян. Главната сграда на огромния палат обграждаше двора като подкова. Той и останалите гости се намираха в лъкатушна долина сред множество мраморни постаменти, до един украсени с декоративни гравюри и купища цветя, които сякаш стигаха до самото небе. Високите два човешки боя решетки откъм отворения край на подковата позволяваха на простосмъртните да надничат навътре. Стига да не заподозряха някаква опасност, стражите допускаха това. Тъкмо в този момент две застанали пред портите жени започнаха да сочат навътре към нещо, което явно се намираше зад гърба му. Ниджири се обърна, за да проследи погледите им, и застина удивен.