Сънят на Инунру!
Непознатият - Принцът на Гуджааре - се засмя добродушно, забелязал ужаса в очите на Ниджири, и махна с ръка към Рабанех.
- Остави това. Зарязах Ореола, за да се поразходя сред моя народ без всякакви преструвки.
Рабанех стана и направи традиционния поклон. През цялото време усмивката му си бе на място.
- Ще трябва да ми простиш, господарю. Исках само да демонстрирам правилното поведение пред Ниджири. Неговите действия се отразяват върху цял Хетава и най-вече върху моя Път.
- О, той бе изключително учтив, Рабанех. Чест прави на Учителите му.
- Благодаря, господарю - отвърна Ниджири. За огромно собствено облекчение не заекна, макар че не можеше да гарантира за височината на тембъра си точно в този момент. Поклони се припряно над свободната ръка, понеже не бе сигурен дали ще съумее да манофлексира, без да се търкулне върху плочите. Ръцете му трепереха така силно, че питието от чашата на Рабанех се плисна и изля. Жрецът посегна и ловко я грабна от ръцете на Ниджири, преди да е покапал робата си.
- Ниджири. - Принцът изглеждаше озадачен от това име. -Твърде блед си за шуна и прекалено свит за жина. От простолюдието ли си?
- Господарю. - Рабанех се усмихна с лек укор, макар Ниджири да бе отворил уста за утвърдителен отговор. За негова изненада Принцът се засмя.
- Е, добре, добре. Жреци такива. - Пристъпи по-близо и Ниджири едва не потрепна, когато Принцът посегна да хване брадичката му с два пръста. - Хубаво момче си ти. Добре че рождената ти каста не е вече от значение, която и да е била тя. Можели са да те продадат като съпруг на някоя влиятелна и богата вдовица или пък, ако си роден в низша каста, да те превърнат в играчка за наслади. - Прокара палец по устните му и този път Ниджири наистина потръпна неволно, макар да потисна своевременно инстинктивния порив да се дръпне назад. Принцът се усмихна, а погледът на присвитите му очи бе развеселен. И сега - за огромно облекчение на младия жрец - го пусна.
- Сонта-и ли е твоят наставник?
- Ехиру, господарю.
- Ехиру? - Веждите на Принца се извиха във внушителни дъги. Но у Ниджири остана впечатлението, че въобще не е изненадан. - Той не е най-старши.
Рабанех закашля в шепа.
- Господарю, вътрешните дела на Хетава...
- Да, да. Пак лоши маниери. Не ме приемай като образец за добро държание, Ниджири. Старците си позволяват повече волности, отколкото биха могли да се разминат безнаказано на младите. - Поклони се в израз на самоирония. - До следващия път, Чирак-Бирник.
С тези думи Принцът се обърна и тръгна през тълпата, която се отвори пред него, а после се затвори като водна повърхност. Ниджири издиша продължително и склопи очи за кратка благодарствена молитва. Рабанех го изчака учтиво да приключи.
- Рабанех-братко, аз опозорих Хетава. Не можах да позная...
- Знам, че не можа. - По-старият Бирник по изключение не се усмихна. От това топката в стомаха на Ниджири стана още по-твърда. Само че Рабанех гледаше подир Принца. - Познава те отнякъде.
Ниджири замълча сконфузено. След миг Рабанех въздъхна и отправи към младежа малко крива усмивка.
- Не си посрамил Хетава, момче. Сонта-и, Ехиру и аз те следим на смени цяла вечер. Държа се както трябва с Принца, а и с Мелиатуа преди това. - Той хвърли дълъг изпитателен поглед към момчето. - Виждаш ми се уморен.
- Аз... - Ниджири се поколеба, разкъсван между истината и гордостта. Един Чирак би следвало поне да опита тежестта на пълната отговорност, която носи Бирникът, а Нощта на Хамиан едва бе преполовила. Само че натрупаното напрежение - шествието по улиците на Гуджааре, тълпата, Сестрата и Принцът - го бе изцедило докрай. Не искаше нищо друго, освен да се прибере в тихата си килия в Хетава и да заспи, унесен от повея на нощния бриз.
Рабанех отпусна окуражително ръка върху рамото му.
- Няма нищо срамно в това, Ниджири. В крайна сметка само преди едно осмодневие ти бе все още обикновен послушник от приюта. Прибирай се в Хетава. Изискванията са изпълнени.
Ниджири усети облекчение, но чувството за вина си остана.
- Ехиру-брат ще очаква...
- Ще го намеря, за да му разкажа колко добре си се представил. — Усмивката на възрастния Бирник заля младежа с топла вълна от гордост и той на свой ред се усмихна стеснително.
- Благодаря ти, Рабанех-братко. Хубави сънища ще ме споходят тази нощ. - Понечи да тръгне, като се задържа за миг, за да открие най-краткия път през тълпата до портите на палата. Само заради този миг на нерешителност успя да долови отговора на Рабанех.