- Сънувай ги, докато можеш, малък братко.
Когато погледна назад, от Рабанех нямаше и следа.
6.
В сънищата дари Хананджа знание на Инунру,
мъж от сона.
- В сънищата се крие сила - каза ту тя. - Овладей я,
защото в нея има вълшебство. Но само добродетелни мъже са в състояние да я подчинят.
Така Инунру въведе наркомансията
и хората се радваха известно време.
Ехиру наблюдаваше децата на Принца вече почти час, когато Рабанех го откри. Повечето от тях не го забелязваха, понеже беше застанал отвъд очертанията на припокриващите се светли кръгове от факли около тронния павилион. Едно от тях обаче - красиво момче на около седем - отправяше от време на време поглед в сянката, която скриваше жреца, примигваше и бърчеше лице, сякаш усетило нещо, което не може да съзре.
- Изпратих Ниджири да си върви - съобщи Рабанех. Говореше тихо. Такъв бе навикът и на двама им, когато са на тъмно. - Заприличал бе на тафур, преследван твърде дълго от ловците.
- Хм. Издържа повече, отколкото аз при първата си обществена проява.
- Ти така и не се научи на такт. Този твой чирак е поне благоразумен. Малко прекалено всъщност - силно му влияе кастата на слугите, независимо от гордостта. - Рабанех въздъхна. -Скоро ще преодолее това, надявам се.
- Ние сме слуги, Рабанех. Може би е редно да се поучим от Ниджири.
Рабанех го погледна малко особено - Ехиру забеляза това с крайчеца на окото си.
- Още ли те притеснява мисълта за бромартеца, Братко? Изтече цяло осмодневие.
- Унищожих човешка душа.
- Знам. Но дори боговете не са съвършени...
Ехиру въздъхна.
- Това момче има дар за сънища.
-Кое?
Ехиру кимна към детето на стълбите на павилиона. То май засега бе изоставило търсенията си.
- Онова там. Стана ми ясно още щом го видях.
Рабанех се размърда нетърпеливо.
- Ами кажи тогава на Супериора да го изиска, Ехиру...
- Супериорът е наясно. Видях го да поднася приветствието си на Принца малко след като пристигна процесията. Детето наблюдаваше една нощна пеперуда, напълно забравило околния свят. Дори сляп мирянин би забелязал, че в онзи миг бе наполовина в Ина-Карек.
Рабанех въздъхна и разтри врата си.
- Супериорът трябва да се съобразява с интересите на цял Гуджааре, не само на Хетава. Не можем да принизяваме статута на Принца в момент, когато търговските дружества на Кисуа заплашват с ембарго.
- Прекрасно разбирам това, Рабанех. Само че то не прави нещата по-малко неприятни. - Ехиру скръсти ръце пред гърди и видя, че момченцето от стълбите отново впива остър поглед в тъмата, навярно доловило някакъв намек за движение. -Едно дете с истински потенциал ще бъде оставено неоткрито и необучено. Ще порасне, за да се превърне в пореден слуга от висша каста, в жертва на прищевките на следващия Принц. Ако порасне.
- Това ли щеше да сполети и теб? - Рабанех му хвърли кос поглед с известна доза дързост в него. Те всички се бяха научили да не разпитват много-много за миналото. - Ако Хетава не те беше изискал?
Ехиру въздъхна, а лицето му бе помрачено от внезапна умора.
- Щях да умра млад - това е истината. А може би така щеше да е най-добре.
Рабанех замълча за малко, но Ехиру усети погледа на по-младия Бирник върху себе си. Когато Рабанех докосна рамото му с ръка, той я отблъсна.
- Остави това, Рабанех.
- Но мъката те изяжда отвътре...
- Така да бъде. - Извърна се, неспособен да понесе погледа на своя Спътник. Това ли виждаха длъжниците, когато се изправеха пред лицето на Бирник? Съчувствие за твърде голямата загуба, за непоносимата болка? Как понасяха подобно безполезно съжаление?
- Връщам се в Хетава - каза той. - Остани с мир, Братко.
Ехиру се отдалечи, без да дочака Рабанех да отвори уста да отговор, като избра дългия маршрут покрай очертанията на двора вместо прекия през тълпата и на светло. Неколцина гуляйджии споделиха тъмата с него. Едни търсеха кратък отдих от шумно общуване, други - малко уединение за по-интимен разговор. Те не го заговориха, а той ги пренебрегна с облекчение. Ако не бе разпознал гласа на Супериора, когато чу името си, нямаше да обърне внимание и на него.
Но сега Ехиру спря и сдържа желанието да въздъхне дълбоко, докато другият приближаваше откъм осветеното пространство и се препъваше в мрака. Ехиру пристъпи напред и го хвана за лакътя.