- Тъмата е стихията на Бирниците и сънищата, Супериор. Не на най-висшата светлина в Хетава.
Супериорът се засмя и кимна с благодарност, докато възстановяваше равновесието си.
- Светлината на Хетава струи по-скоро от тебе, Ехиру. Аз съм само един прехвален чиновник, а понякога и майстор в разни игри. - Въздъхна, а когато зрението му се приспособи и видя лицето на Ехиру, усмивката му помръкна. - Ядосан си от нещо.
- Нищо съществено.
- Посветените мъже лъжат нескопосно. - Изражението на Супериора омекна. - Но в твоя случай истината е достатъчно болезнена, така че мога да ти простя, предполагам. Което ме кара да съжалявам още повече, че трябва да направя това.
-Кое?
Супериорът обърна взор към тълпата, която нямаше никакво намерение да се разотива въпреки късния час. Най-гъста бе около павилиона, където личеше фигурата на Принца, приклекнал върху стълбите, за да се сбогува поотделно с децата си. Група странници, черни като шуна, но издокарани в чуждестранни одеяния в различни оттенъци на виолетовото, чакаха наблизо - кисуатци. Демонстрацията на бащина привързаност можеше да се окаже сценична постановка, ако се съдеше по жадните погледи на чужденците и по оживените им коментари. Ехиру смръщи вежди при събудените горчиви спомени, преди следващите слова на Супериора да го върнат грубо към действителността:
- Имаш поръчка. Много съжалявам.
Отначало Ехиру бе твърде стреснат и разгневен, за да отговори. Той погледна втренчено Супериора от височината на своя ръст.
- Аз оскверних приношение преди броени дни.
- Известно ми е. Само че в качеството си на Супериор трябва да ти обърна внимание върху практическите последици от твоето самоналожено покаяние. Уна-уне отдаде своята Последна Дан преди три месеца. Ниджири не ще бъде готов най-малко до следващия сезон. Помолих Рабанех и Сонта-и да поемат твоите задачи, като взех предвид последните събития, както и обстоятелството, че ти се нагърби с Ниджири, но просто няма да е честно да искам това от тях прекалено дълго. Двама Бирници не могат да се справят с работа за четирима.
Ехиру потръпна. Чувството за вина надмогна гнева. Обърнал поглед към тълпата, той проговори:
- Не искам да товаря излишно своите братя. Но трябва да ме разбереш... аз се съмнявам, Супериор. Вече не усещам волята на Хананджа в сърцето си. Вече не съм сигурен дали... - гласът му секна, но жрецът намери сили да изкаже страховете, които терзаеха съзнанието му от нощта, в която загина бромартският търговец. - Вече не знам дали съм годен, дали съм достоен да изпълнявам своите задължения.
- Както Рабанех, така и Сонта-и са проваляли Вземания, Ехиру. Сонта-и - два пъти. По-голям ли е твоят грях, или техният е по-малък? Повече ли изискваш от себе си, отколкото от тях?
Да. Но той не го каза гласно, за да не бъде обвинен в надменност.
Супериорът го наблюдаваше в очакване. Ясно бе, че всякакъв отказ е неприемлив.
- Както заповядаш, Супериор - промълви най-подир Ехиру с въздишка. - Остава ми само да се моля такава да бъде волята и на Хананджа. Поне Ниджири ще остане доволен - вече цяло четиридневие ме увещава да изляза.
Супериорът кимна одобрително и се обърна с лице към тълпата. Погледът му блуждаеше известно време, преди да спре на стълбите на павилиона.
- Виждаш ли там ония чужденци в жалейни цветове? Киеуатци са и отбелязват Хамиан както трябва.
Ехиру ги виждаше. Сега, след като децата бяха отведени от жените, телохранителите на Принца бяха застанали на по-горни стъпала. Той бе заел отново тържествено мястото си в овалния трон и ореолът пак се извисяваше зад главата му. Неколцина от чужденците се покланяха раболепно пред него, но една жена от групата оставаше изправена в цял ръст. Другите се гънеха край нея като тръстика около лодкарски прът.
- Жената.
Ехиру се намръщи.
- Жените не се нуждаят от помощта на Бирник, за да стигнат до Ина-Карек...
- В дадения случай поръчката се възлага като услуга - за нея самата, но и за града. Възложителят каза, че душата й е покварена.
- Направена ли е Проба за истинност?
- Излишно е. Репутацията на молителя е извън всякакво съмнение.
Ехиру завъртя глава, за да погледне Супериора в профил.
Той се усмихна на неговия скептицизъм, но Ехиру забеляза, че погледът му остана безизразен.
- Поисках доказателства за обвинението в поквара. И те ми бяха представени. Но една официална експертиза отнема време и остава в архивите. В дадения случай това би довело до още по-голяма беда.
Съмнение се прокрадна в съзнанието на Ехиру и още по-плътна сянка помрачи лицето му.