- Коя е тя?
- Казва се Сунанди. Дже Калаве съгласно тяхната терминология - дъщеря от родословието на Калаве. Или от кастата сона - съобразно нашата. Тя е Глас на Протектората Кисуа, отскоро акредитирана в Гуджааре. Обвинена е в злоупотреба със служебно положение с цел шпионаж, кражба и покваряване на наши длъжностни лица. С действията си подклажда смут в отношенията между Гуджааре и Кисуа.
- Нашата нагласа е духовна, не политическа. - Ехиру скръсти ръце пред гърдите си. - Ако Залеза желае да я ликвидира, то за подобни цели има на разположение убийци.
- Ами ако Протекторатът обяви война? Едно убийство на посланик би представлявало нарушение на договора между нашите две страни. Целият град ще пострада, ако те изпратят армията си да търси възмездие. Къде остава тогава покоят според тебе, Слуга на Хананджа?
„Отдавна напусна моя живот“ - каза си Ехиру с горчивина.
- А няма ли да обявят война така или иначе, ако бъде намерена мъртва с моя печат върху тялото? - попита той. - Вземането не е техен обичай.
- Но го приемат като наш. Кисуа почита и Хананджа, макар да разводняват вярата си със служене и на други божества едновременно с Нея. Ако тази жена бъде Взета, в Кисуа ще протестират, спор няма, само че не до такава степен, че да обявят война. Това би подразнило собствените им хананджисти, а тогава вътрешните им проблеми ще се изострят. - Супериорът се обърна с лице към него. - Не отричам, че това е политически акт, Ехиру. Но в него е налице и духовен момент. Жената наистина е извършила кражба, измама, проявила е злонамереност. Ако бе каквато и да е друга, но не посланик, как би я преценил?
- Покварена.
Супериорът кимна така, сякаш е все още Учител, а Ехиру -изключително надарен ученик.
- Както сам каза - нашата нагласа следва да бъде преди всичко духовна.
Ехиру въздъхна.
- Къде пребивава?
- Тук, разбира се, в Яна-ян. Дипломатическото крило, най-големия апартамент. Искаш ли карта?
- Не. Помня пътя.
- Ще вземеш ли Ниджири? Дворцовата охрана първо използва меча, а след това задава въпроси.
- За него ще е добре да се запознае с рисковете на нашия Път. - Ехиру понечи да тръгне, но се задържа още миг. - Ще изпълня поръчката утре вечер.
- Толкова скоро?
- Ако наистина е дотолкова покварена, колкото казваш -отвърна Ехиру, - с всеки пропуснат ден болестта на душата се задълбочава. Да удължа ли нейните страдания?
- Не, разбира се, че не. Върви с мир, Бирник.
Вместо това Ехиру си тръгна в мълчание.
7.
Душата вика зa помощ в мрака на сънищата.
Тя призовава приятели, обичани и даже врагове
с надежда да я отърват от мъките.
Но си остава в мрак.
Тези мними съюзници не ще помогнат.
Душата на Жътвар престава да вика в тъмата на будния свят. Отпада нуждата да зове други - те винаги сами пристигат, а и може да си ги прибере, стига да поиска. Не помни думата приятел.
Ките-ян - Слънце над водите - бе пролетният палат на Принца. Яна-ян - Слънце над земята - не бе обезопасен срещу наводнения и повечето му обитатели по време на дъждовния сезон страдаха заедно с останалите жители на града. Но не и самият Принц. Той се оттегляше в Ките-ян, където неговите четири-от-четири съпруги живееха целогодишно. Тук прекарваше сезона на плодородието в символичен труд, като създаваше децата, които щяха да продължат съществуването на неговата династия.
- Не ги посещавам особено често през сухите месеци -обърна се Принцът към Нийес, докато яздеха редом в кервана. - Виждам, че моите съпруги са по-доволни, когато следвам определен ред, а внезапните посещения без предупреждение създават хаос. Всичко живо хуква да украсява двореца за пристигането ми, да издокарва децата и прочее. Онези, които се готвят да изкрънкат нещо, тичат да ми се подмазват, докато други - които искат да ме накажат - потъват вдън земя. Ужасно пагубно за покоя.
Нийес, който не изпускаше от очи войниците наоколо, се засмя.
- Май много обичаш неочакваните визити, Принце.
- Така ли изглежда? Колко недодялано от моя страна. Това слънце, изглежда, ми размътва мозъка.
Денят определено бе достатъчно жарък. Керванът на Принца се движеше по изкачващ се върху насип път, наричан Лунната пътека, който водеше от града право към главните порти на Ките-ян. От двете му страни се точеха напоителни канали за околните стопанства. Липсваха дървета, които да осигурят сянка. Нийес любезно пропусна да отбележи, че в средата на кервана, където се намираше Принцът, бе по-прохладно, отколкото би било, ако четирима слуги не държаха над главата му балдахин.