- Всъщност да, доста ми харесва да ги изненадвам -продължи Принцът. - Спомням си как беше едно време, докато растях в този дворец. Майка ми или ме глезеше, или ме гонеше, а останалите майки ставаха досущ като нея, когато баща ми решеше да ни посети. Пазачи и евнуси, възпитатели и готвачи, братята и сестрите ми - всичко живо се изправяше на нокти. Но в същото време всички бяхме развълнувани. Слънцето на нашето малко лично царство идваше да ни огрее. Нали сме семейство все пак, независимо от нашата многочисленост. - Чертите на Принца се втвърдиха. - Баща ми, да почива в Нейния покой вечно, понякога забравяше това обстоятелство. Аз - не.
Ките-ян бе построен върху един от широките хълмове, приклекнали от двете страни на реката Кръвта на Богинята. Той бдеше от мястото си над прецизно очертани нивя и овощни градини, както и над лабиринт от пътища, свързващи всяка част от Гуджааре с всички останали. Напролет, когато обикновено Принцът тръгваше на път, по-голямата част от селскостопанските площи се намираха под вода - а сега, посред лято, бяха покрити с тучна зеленина. Докато колоната напредваше по Лунната пътека, Нийес улавяше погледите на селяните по нивите долу. Оставили за малко работата си, те гледаха кервана. Някои коленичеха и манофлексираха, други засенчваха очи с длан, сякаш наистина самото Слънце преминаваше близо до тях.
Ките-ян изникна пред погледите и портите му се отвориха. Когато свитата спря пред тях, от дверите на палата се изсипаха десетина деца. Най-малките се втурнаха срещу групата. Принцът се разсмя и пришпори коня си напред, като разблъска войниците встрани. Слезе от седлото, за да бъде обграден от малчугани, които не се свеняха да го дърпат за дрехите, та дори за плитките, само и само да привлекат неговото внимание. И той го раздаваше с пълни шепи, както се увери Нийес - рошеше коси тук, даряваше грубовата прегръдка там, вдигна най-малкото на ръце и бъбреше непринудено с всички останали, както си вървеше.
Генералът даде знак на войниците да слязат от конете и да обградят тихомълком Лунната пътека и портала на двореца. Не че очакваше неприятности. Решението на Принца за това пътуване бе взето най-неочаквано, а Гуджааре нямаше врагове - поне явни, - способни да организират някаква провокация в толкова кратък срок. Но вниманието никога не беше излишно.
Недалеч от портала, отвъд суматохата около Принца, стояха в търпеливо очакване група възрастни и по-големи деца. Сред тях погледът на Нийес различи първата съпруга на Принца Хендет, сина им Ванахомен и Карис, капитана на дворцовата стража в Ките-ян. Принцът плесна няколко от дечурлигата, за да ги отпрати към двореца, връчи най-малкия на един по-голям брат, след което спря, за да размени любезности със съпругата и своя любим син, като нея целуна, а него хвана за ръката, имитирайки хватка от бойно изкуство.
Нямаше да мине много време и войнствеността на Ванахомен щеше се превърне в нещо повече от закачка, прецени Нийес, загледан в ръцете на младежа - мускулите им играеха под изящно скроения лен на ризата му. Принцът все още превъзхождаше своя син по ръст и сила... само че състезанието за Ореола се печелеше най-често с хитрост, а не с физическо превъзходство. Ванахомен бе достатъчно зрял, за да предяви претенциите си. Но в погледа му не личеше хитрост. Докато момъкът прегръщаше своя баща, Нийес не забеляза в него нищо друго, освен обожание.
- Наистина ли водиш цяла четирийсеторка войници? -провлачи думите познат глас.
Стреснат, Нийес откъсна поглед от Принца, за да установи, че Карис е застанал редом до него. Капитанът на стражата се усмихваше, но в зелените му очи личеше немалко презрение.
- Неприятности ли очакваше, Нийес, или параноята те подгони на стари години?
Нийес оголи зъби в ответна усмивка.
- Не правя компромиси, когато става дума за сигурността на Принца и неговото семейство.
- И не би трябвало - обади се Принцът, извърнал лице от Ванахомен, за да погледне двамата мъже. В изражението му личеше лек укор - Нийес знаеше, че владетелят не може да търпи разпри между своите войници. Поклони се с вдигната над себе си ръка в мълчалив израз на разкаяние. Карис направи същото, и Принцът кимна, за да покаже, че приема извиненията. След което добави: - Както несъмнено не прави компромиси и самият капитан Карис дори тук, сред стените на Ките-ян. Ние ще му се доверим, Нийес, и ще се оставим в ръцете на мъжете под негова команда. Кажи на хората си да си почиват и да се възползват от гостоприемството на моите съпруги, докато дойде време да си вървим.