Выбрать главу

Нийес склони покорно глава и с крайчеца на окото видя, че Карис прави същото. Генералът се обърна и даде отривисти нареждания на своите хора да се погрижат за конете, преди да се отдадат на неочакваната почивка. И последва Принца и неговото семейство в двореца.

Във вътрешния двор бяха събрани много повече хора -част от останалите съпруги и деца на Принца, персонал и прислуга. Принцът се движеше уверено сред тях, раздаваше пътьом усмивки и поздрави. Нийес настръхна, както винаги при вида на гуджаарейски владетел, който се движи неохраняван сред толкова многобройна тълпа, но бързо забеляза униформените петна на войници, пръснати сред изобилието от рокли, и си каза, че трябва да се успокои.

- Ела насам, Нийес - обади се Принцът, спрял пред сводест вход, който водеше към вътрешността на двореца. - Не си идвал тук, нали? Макар да се познавате с Карис...

- Участвали сме заедно в учения, Принце - отвърна Нийес, като тръгна към него.

- Май не сте приятели, доколкото усещам.

Около арката тълпата оредя. Карис бе все още насред двора и даваше нареждания на хората си. Нийес се прокашля.

- Не, Принце, той е жина.

Принцът се засмя и поведе генерала навътре в просторни помещения с високи тавани и изкусно извити прозорци.

- Прости смеха ми, стари приятелю, но трябва да ти е ясно, че съперничеството между шуна и жина винаги е забавлявало хората от моето родословие. Виж. - Той хвана ръката му и я привлече до своята, за да проличи контрастът - черно като речна тиня и кафяво като пустинен пясък. - В жилите ми тече също толкова от кръвта на боговете, колкото и в тези на шуна, жина и дори на кисуатските сона - без да споменаваме, че като Аватар на Хананджа имам собствен божествен статус. При все това само защото съм с няколко степени по-светъл...

- Не става дума само за това, Принце - каза решително Нийес.

- Да, да. - Принцът се усмихна и пусна ръката му. - Винаги си толкова сериозен. Тук сме дошли на почивка, макар че най-напред трябва да обсъдим един делови въпрос. Ела, искам да те разведа из двореца.

Ките-ян бе женски дворец - стените му бяха изградени от розов мрамор, прошарен на места от златни жилки. Кашпи с разцъфнали цветя бяха разположени на равни разстояния по протежение на коридорите. Украсата изобилстваше от изображения на Сънната Луна и нейните деца. Взети бяха от най-хубавите приказки за живота на небесното семейство. Минаха през големи помещения, отредени за занимания на жените -библиотеки, ателиета за ваене на скулптури, салони за бой с тояги и за танци. Някои от тях се използваха и в момента, както забеляза Нийес, понеже не всички съпруги на Принца бяха благоволили да нарушат дневната си програма заради височайшата визита.

- Много са се променили нещата тук от времената на моята младост - отбеляза Принцът, кимайки вървешком към жени и деца. - По времето на моя баща този палат бе обсипан с цветя затвор. Той си вземаше за съпруга която жена му хване окото, без да пита какво мисли тя по въпроса. Докарваха ги тук, без да им разрешават посетители, нито да напускат палата. И ние, децата, не бяхме в кой знае колко по-добро положение, макар от време на време да ни позволяваха излети край града. Извън уроците нямаше с какво друго да се занимаваме, освен да си съперничим за по-висок статус или за вниманието на нашия баща. Правехме го с голямо желание. Отрова е всичко това. - Откак започнах със собствените си женитби, се стремя да подобрявам нещата. Децата ми имат право да общуват с роднините си по майчина линия. Майките им могат да поддържат собствено домакинство, да се занимават с техни си неща, както и да влизат и излизат когато и както си щат. Виждаш също така, че не полагам кой знае какви усилия да държа надалеч останалите мъже. Забелязах, че някои от по-младите съпруги се заглеждат по онзи твой стрелец - с дръпнатите очи. Надявам се, че има достатъчно сили да издържи на всичките. -Принцът се усмихна, свил рамене, а Нийес го погледна смаяно. - Не е лесна работа да зарадваш двеста петдесет и шест жени, човече - твоите войници ми правят голяма услуга, вярвай ми! Колкото повече деца дойдат на бял свят в резултат от нея, толкова по-голяма е моята слава.

Генералът кимна замислено, по-скоро притеснен, отколкото доволен от това напомняне, че Принцът не пропуска нищо.

- Висшите касти обсъждат твоите брачни реформи, Принце. Мнозина намират промените за... обезпокоителни. Но ние, шуна, винаги сме почитали своите съпруги постарому.

- Ако щеш вярвай, Нийес, но и аз приемам идеалите на шуна. - Започнали бяха да се изкачват по едно стълбище, което се виеше в мека възходяща спирала. Слънчеви лъчи, подобни на спици на колело, струяха от тесните прозорци. - В Гуджааре влиянието на ония невъзпитани диваци, които си пробиват дупки в черепите, за да лекуват главоболие, е много по-силно, отколкото е приемливо. Това е позор. Аз не мога да се женя по-малко пъти, но мога да помня, че става дума за човешки същества, а не за кобили. Към децата се отнасям като към съкровища, каквито са си в действителност. Видях, че гледаш сина ми Вана. Изненадан ли си от факта, че ме обича?