Някъде откъм невидимото тяло се носеше хрипкаво неравно дишане.
Принцът затвори вратата зад тях. Щракването на нейната масивна вносна брава гръмна оглушително в малкото помещение.
- Цялата работа е там - продължи Принцът, - че самият Хетава не представлява опасност. Те не могат да ми сторят нищо, без да навредят и на себе си. Виж, Кисуа е друга история, Нийес. Ти сам ме подтикна към действие, след като въвлече красивата умна Сунанди. Сега трябва да ускоря изпълнението на плановете си с няколко месеца, дори след като я убия. А и това е пълен позор, наистина я харесвах много.
- Принце... - Нийес се овладя, макар сърцето му да биеше прекалено бързо.
Твърде късно бе. Късно бе още от момента, когато реши да прибере онзи труп от затвора в качеството му на доказателство - знаел го бе през цялото време. Но все пак той бе шуна, издънка на един от най-старите родове в страната. Щеше да загине с достойнство...
- Всичко това извърших в името на Гуджааре.
Погледът на Принца омекна. Хвана за миг ръката на генерала над лакътя и веднага я пусна.
- Знам, стари приятелю. И не те виня, макар че според мене си ме преценил зле. Аз също правя каквото е необходимо за Гуджааре.
И двамата чуваха как зачестява ритъмът на грапавото дишане в другия край на помещението. Мъжки глас, плътен като речна тиня, проговори:
- Ето... усещам ухание на Луни, Братко. Нощта настъпва. - след това по-тихо, с копнеж: - Празен съм. Боли.
Принцът погледна натам. Измъкна с една ръка нещо изпод бедрената каишка на препаската си и почука с него по близката стена. В отговор се разнесе немощен и писклив вой, влудяващо познат... и сега Нийес се сети. Хетава. Всеки месец, когато ходеше там, за да принесе своя десятък сънища. Джунгиса -камъкът, който вибрираше от живот - основен инструмент на магията.
Принцът вдигна камъка във въздуха пред себе си, сякаш за да отблъсне каквото се криеше в тъмата.
- Донесъл съм ти нещо, Братко - проговори той с все така тих глас. - И този е покварен. Но трябва да го довършиш бързо, защото довечера имаш друга работа. Разбираш ли?
- Покварен... - В мрака се чу шумолене, а след това тихи стъпки. Нийес различи фигура на мъж, който се изправя от клекнало положение.
Бягството бе невъзможно. Дори да се измъкнеше от стаичката, войниците на Карис щяха да му видят сметката при само една дума от Принца. С биещо до пръсване сърце Нийес измъкна кинжала.
- По-добре е да не се съпротивляваш - обади се Принцът. Гласът му бе все така тих, утешителен, макар кинжалът на Нийес да не убягна от погледа му. - Има достатъчно сили, за да си свърши работата както трябва, стига да не го дразниш.
Нийес се усмихна мрачно.
- И аз съм от военната каста, господарю.
- Вярно. - Принцът въздъхна, а след това се извърна към вратата. - Ще съобщя на семейството ти, че си загинал храбро, докато си ме бранил от наемен убиец. Тях няма да закачаме.
- Благодаря, господарю.
- Сбогом, Нийес. Съжалявам.
- Аз също, господарю.
Принцът си тръгна. Миг след това дойде Жътваря.
8.
Бирникът търси чистота в пределите на Хетава,
остава незабелязан сред вярващите
и разкрива цялата си същност единствено пред оня,
комуто предава благослова на Хананджа.
Във фонтана бе паднало листо. Ромоленето на водата по неговата повърхност наподобяваше дъжд. Ехиру затвори очи и цял потъна в слух, приседнал върху ръба на фонтана.
Дъждът спохождаше Гуджааре само веднъж годишно -през пролетта. Когато завалеше, Кръвта на Богинята заливаше бреговете си и наводняваше цялата долина - от Морето на сланата чак до североизточните покрайнини на Кисуа. Повечето гуджаарейци ненавиждаха дъждовния сезон с неговите дребни неудобства - повсеместната кал, освирепелите насекоми, принудителното преселване по горните етажи или върху покрива, докато водите се оттеглят. Самият Ехиру открай време харесваше наводненията. Те прочистваха, независимо от първоначалната мръсотия и опалените от слънце градски стени грейваха с нова сила, след като прахът на сухия сезон се отмиеше от тях. Носеха обновление, защото без ежегодните приливи тясната ивица плодородна земя на Гуджааре щеше да бъде бързо погълната от съседната пустиня.