Ехиру се завъртя и го поведе навън от Водната градина. Спряха в смълчаната притъмняла Зала на Благослова, за да коленичат в нозете на Хананджа и да Я помолят да отклони частица внимание от Своето вечно съновидение и да ги напътства в тяхното начинание. След това излязоха от Хетава през Дверите на Бирниците и потънаха в нощта.
Този път Ехиру реши да не вървят пешком по улиците, нито да използват градските покриви. Рано бе още - твърде много жители бяха навън в търсене на развлечения или заети с труд, след като дневният зной бе отслабнал. И двамата се бяха дегизирали като заможни представители на висша каста и затова се придвижваха както се полага на ранга им — наеха малка каляска, теглена от млад здравеняк, издънка от кастата на слугите. Ехиру му плати с пари на Хетава, за да ги закара пред бронзовите порти на Яна-ян.
Пред двореца бяха скупчени други каляски, оставили своите пътници, а известен брой чакащи гости кръжаха из двора и около портите. Повечето бяха издокарани в коприна и в чуждестранни облекла с ярки багри - официални гости на града за Хамиан. Всички те разправяха оживено и гръмогласно за чудесни гледки и изпитани удоволствия, както и за изумителното гостоприемство на Принца. Ехиру бе избрал за себе си одеяния на заможен шуна, което му даде възможност да се понесе през тълпата с надменно мълчание. Презрителното отношение на шуна към чужденците бе печално известно - никой дори не понечи да завърже разговор. Ниджири припкаше подире му като на буксир, сякаш бе прислужник или фаворит, и наставникът му забеляза със задоволство, че момчето изпълнява своята роля съвършено, свело поглед в мълчание. Маскировката бе толкова удачна, че стражниците при портала ги пропуснаха без много приказки, но Ехиру спря, за да покаже скритата в шепата си плочка с емблемата на Хетава. Стражникът, който я съзря, застина за миг с вторачен в тях поглед, след което отново им даде знак с глава да минават.
Новината щеше да се разчуе, Ехиру знаеше това - най-напред сред стражата, след това сред прислугата и низшите касти. До заранта даже членовете на династическото семейство щяха да знаят, че в двореца бе влизал Бирник по дела на Хетава. Така когато трупът бъдеше намерен, никой нямаше да заподозре ръка на съперник или престъпник, а стражата нямаше да отговаря за немарливост. Законът на Хананджа бе над всичко, но това обстоятелство не забраняваше на Нейните Слуги да засвидетелстват професионална вежливост.
Когато влязоха, Ехиру поведе по стълбища и лабиринт от вити коридори в търсене на отредените за гости покои. Той не бързаше - шуна никога не бързаха. Стражите ги наблюдаваха, но не проговаряха, а Ехиру не си даваше труд да ги осведомява относно действителната си самоличност. Съображенията от практически характер вече бяха взети предвид - сега на преден план излизаше дългът.
Помещенията за гости бяха подредени едно до друго, като пред входа към всяко от тях висеше плътна завеса. Зад завесите бяха разположени идентично мебелирани апартаменти. Етажът отгоре приютяваше още по-луксозни помещения, след които беше и тяхната цел, но именно оттук щяха да минат, за да стигнат до нея. Тук имаше осем апартамента. Два от тях бяха тихи и тъмни. Ехиру избра първия. Дръпна завесата встрани, без да позволи на нито едно от пришитите към долния й ръб звънчета да се обади, и влезе.
Той бе нащрек. Възможно бе апартаментът да се окаже зает, но стаите имаха изоставен и безличен вид. Струяща през прозирната балконска завеса лунна светлина очертаваше златоткани възглавници и плюшени кушетки, което даваше възможност да намират с лекота пътя си в мрака. Ехиру запали свещ, а момчето се огледа с безизразно лице. Бирникът съзнаваше, че чиракът му надали е виждал някога подобно великолепие.
- Етажите над нас са отредени за най-низшите членове на династическото семейство, както и за най-високопоставените гости - обясни Ехиру. - При наличие на толкова много външни лица тази нощ, стражата ще съсредоточи усилията си главно върху охраната на Принца, където и да е той. Това прави всички останали участъци - включително този етаж - уязвими. -Започна да се съблича, като трупаше встрани помпозни части на костюма си и скъпи бижута. - Длъжницата трябва да се намира в някой от апартаментите на етажа над нас.
Ниджири наблюдаваше подготовката на своя наставник и сам започна да съблича маскировката. Ехиру забеляза с одобрение, че момчето е намазало тялото си с козметичен балсам, чиято кафява пигментация прикриваше подозрително светлата му кожа.
- Знаем ли в кой точно? - попита делово Ниджири.
-Помещенията на кисуатския посланик са точно над главите ни.