-Я-ясно, Ехиру-братко... - Докато се опитваше да я прикрепи към себе си, Ниджири изпусна джунгисата - неговата собствена, наскоро официално утвърдена, изваяна във форма на водно конче. Ехиру изтръпна, но момчето се наведе и улови скъпоценния камък, преди да е докоснал пода. Изправи, се и този път я закрепи както трябва, а раменете му увиснаха от срам.
Ехиру го наблюдаваше. Известно напрежение бе напълно разбираемо, но ако Ниджири не съумееше да се успокои, щеше да се наложи да го остави тук и сам да се качи горе, за да събере Вземането.
Усетил погледа му или пък сам осъзнал проблема, Ниджири се изправи в цял ръст и отиде да седне на близката кушетка. Очите му бяха затворени, устните му потръпваха в молитва. Силното напрежение скоро напусна до този момент опънатото му като струна тяло.
Доволен, Ехиру отиде на балкона. Отдолу се простираше дворът на Яна-ян. Съвсем празен, ако не се броеше моделираният в декоративни форми пясък и павилионът на Слънцето. Не бе останал и помен от снощния гуляй, който да смущава тази картина на съвършен покой. Гледката бе до такава степен близка, че за момент съзнанието му се отклони от дълга, за да извика спомена за друг живот, онзи от неговото детство. Идвал бе в Яна-ян само два-три пъти, но всяко посещение бе отпечатано ясно като слънчев ден в неговата памет. В ония времена Бирниците не бяха нищо повече от призрачни герои на майчини приказки, а тогавашният Принц бе в неговите очи много повече бог, нежели Хананджа.
Раздвижване в края на полезрението привлече вниманието му. Вдигна поглед и забеляза сянка, която прелиташе пред ивиците на лика на Сънната Луна. Скайрер, една от нощните хищни птици на пустинята. Те рядко ловуваха в самата речна долина - предпочитаха покрайнините в близост до пустинята, където гъмжеше от гущери и четинести мишки. Хората от кастата на земеделците смятаха за лоша поличба да видиш скайрер над населено място извън дъждовния сезон. Това бе знак, че нещо някъде е нарушило равновесието.
„Силует на хищник се откроява върху осветен от Луната покрив...“
Зад гърба му Ниджири привърши своята молитва.
- Братко? Прости ми това забавяне.
Ехиру затвори очи и целият потъна в слух. Сънната Луна се бе издигнала до зенита си - гигантско четирицветно око запълваше нощния небосклон. Той усети неуловима промяна в атмосферата, докато хората се настаняваха в леглата си, а животните затихваха в своите обори. Секнали бяха и неясните звуци откъм по-близките помещения за гости. За миг му се стори, че вятърът донася някакъв шепот - видение. Разбираемо бе с оглед колко време бе минало от последното му Вземане, но и неважно. Мобилизира волята си и заблудата избледня. Навред цареше тишина.
- Време е - проговори Ехиру и Ниджири застана точно зад него.
Съвсем лесно бе да стъпи върху парапета и да се хване за перваза горе, но въпреки това движенията му бяха предпазливи. По балконите няколко етажа над тях със сигурност имаше стража, която пазеше покоите на Принца. Ехиру се набра на мускули и се сви на перваза, за да впери поглед към балкона над него. Ниджири го последва. Стаята тънеше в мрак. Когато вятърът поклати копринената завеса, до него стигна едва доловимо ухание - женски парфюм.
Босите стъпала на Ниджири тупнаха меко върху камъка, когато момчето се прехвърли върху балкона. Ехиру го погледна и се убеди, че лицето му е безизразно, съсредоточено. Отлично.
Нов порив на вятъра и завесата се изду леко навън. Ехиру й помогна с пръст и се промъкна през разширения процеп, за да застине край най-близката стена в очакване очите му да привикнат към мрака. Ниджири направи същото и двамата приклекнаха. Сетне се отделиха от стената и тръгнаха опипом през помещението. Спалнята бе разположена в съседство.. От рамката на прозореца се полюшваха няколко дървени камбанки, които издаваха кухи тонове през неравномерни интервали. Откъм леглото се чуваше шумолене и неясно мърморене - сънят й бе неспокоен. Дишаше един човек - беше сама.
Даде знак с глава на Ниджири и двамата приближиха леглото.
Ехиру усети със закъснение неуловимото движение, което издаваните от жената звуци прикриваха до този миг - шумолене от дрехи, леки стъпки. Косъмчетата по дясната му ръка настръхнаха от топлия гъдел на шумно издишване. Той реагира без да мисли, като се хвърли напред в мига, когато нещо студено и остро драсна гърба му, за да гравира тъничка нишка огън по кожата му.
Сподавеният вик на Ниджири разчупи тишината:
- Братко!
Ехиру изостави правилата за секретност, щом усети приближаването на своя нападател. Загубил равновесие, той се хвана за ръба на леглото и нанесе силен удар с крак. Стъпалото му се удари в плът и отхвърли нещо назад. Чу приглушена ругатня и в лицето го блъсна остър дъх на чесън. Жената подскочи задъхана в леглото.