Сега покрай него прелетя Ниджири, неясен силует, който блъскаше и удряше друг, наполовина по-нисък от него. Ярък блясък в мрака - нож, готов да прониже момчето отстрани. Ехиру бе по-бърз. Кракът му усети съприкосновение с кост и ножът изтрополя на пода. В същия миг Ниджири направи рязко движение и по-малкият силует литна към завесата на спалнята, за да я съдере шумно. Ниджири го последва по петите...
Лумна светлина от фенер - почти болезнена в полумрака -и всички застинаха като парализирани.
- В името на хилядата изчадия на Слънцето, какво става тук? - попита жената.
9.
Бирникът прониква в сградите незабелязано
и подхожда кът приносителя на десятъка Божи,
без да бъде видян. Така се запазва покоят на сънищата.
В течение на няколко секунди след това варварско събуждане Сунанди не можа да осмисли разкрилата се пред очите й картина. Лин лежеше на пода, кашляше и се държеше за гърлото. Неотдавна достигнал пълнолетие строен и блед гуджаарейски младеж се бе надвесил над нея в нападателна поза, вперил в Сунанди пълен с почти комична изненада поглед. Друг мъж - по-едър, по-възрастен, тъмен като кисуатец и някак познат - стоеше изправен по-близо, полуизвърнат към нея, а очите му бяха разширени от смайване и гняв.
Мъглата на съня се разсея и подробностите изпъкнаха по-ясно. Ножът на Лин на пода. Боядисаните в черно облекла на неканените гости. Плочката с гравирано лунно цвете на бедрото на по-близко застаналия мъж - емблемата на Хетава.
Прескъпа Сънна Луна. Нийес се оказа прав.
- Нанди...
Граченето на Лин я извади от шока. Сунанди отметна чаршафа, без да съзнава голотата си - носеше единствено лека долна риза - и бръкна под възглавницата, където държеше кинжал. Измъкна го от ножницата и скочи на крака.
- Разкарай се от нея!
Мъжът се напрегна като за схватка, а сетне някакъв неопределим израз промени лицето му и замести гнева с необяснимо, донякъде безразлично спокойствие. Той изпъна снага, а след това смая до краен предел Сунанди, като се отпусна на едно коляно в поза на церемониална манофлексия.
- Прости ми. Трябваше да стане мирно и тихо. - Гласът на мъжа бе дълбок и толкова тих, че тя се напрегна, за да го чуе. Мъжът направи някакъв неуловим знак на младежа и той помогна на Лин да се изправи, като я хвана за ръка. Лин се освободи с рязко движение, от което политна назад, вперила злобен поглед в непознатите. Въздухът все така преминаваше през гърлото й с обезпокоителни хрипове, но общото й състояние сякаш се подобряваше. Сунанди я приближи с готов в една ръка нож и освободи с другата гърлото на момичето от собствената му хватка. Яркочервена ивица пресичаше ларинкса.
- Не съм искал да я убивам - обади се юношата с почти умолителен тон. И той говореше тихо, макар и с по-висок тембър. - Исках само да я накарам да замълчи.
- Ниджири - намеси се мъжът и момчето млъкна.
Страхът на Сунанди отстъпи пред пристъпа на гняв, а цялото й същество откликна със закъснение на преживяното току-що. Започна да трепери неудържимо, докато заобикаляше леглото, повлякла Лин след себе си, за да го остави между тях и непознатите. Убийците.
- Такова ли е благочестието в Гуджааре? - попита тя. Гласът й прозвуча остър и висок в сравнение с техните. - Чувала бях, че Бирниците на Хананджа са мъже на честта. През ум не ми бе минавало, че ще допуснете да ви използват по този начин.
Мъжът внезапно се смали, сякаш думите й го удряха болезнено.
- Да ни използват?
- Да, проклет да си, да ви използват. Защо си губите времето в преструвки, че изпълнявате Закона на Хананджа? Какво се мотаете? Убийте ме и готово - или искате най-напред да ме изтормозите до смърт с приказки?
- Нанди! - Гласът на Лин бе прегракнал шепот.
Това не бе най-мъдрото, което би могла да каже, наистина, само че нещо в нейните думи правеше впечатление на по-възрастния и затова не трябваше да млъква. Той представляваше по-голямата опасност - виждаше се веднага. Не, само физически - имаше нещо друго у него, от което нервите й се опъваха всеки път, когато погледите им се срещнеха.
„Може би защото иска да ме убие.“
Бирникът замлъкна. Ръката му се отлепи от тялото му, а пръстите му застанаха в чудат жест - показалецът и средният образуваха вилица, а останалите се свиха плътно към дланта. Неизвестно защо кожата на Сунанди настръхна от ледена тръпка при вида на този знак.