И както ставаше винаги, както повеляваше вмененият им от Богинята дълг, приносителят на Божествената дан погледна нагоре и видя Ехиру в неговия истински неподправен вид.
- Кой си ти? - попита бромартецът, забравил за миг своя ужас. Една ръка го хвана за рамото. Той ахна и се дръпна от нея.
- Ехиру - отвърна жрецът. Понечи да му съобщи името на душата си, но се отказа. Според схващанията на езичниците тези имена нямаха никакъв смисъл. Но ето че за негова изненада очите на бромартеца се разшириха сякаш в израз на просветление.
- Гуалох - промълви той и в съзнанието на Ехиру изплува едва доловим образ, проникнал през филтъра на техния споделен сън. Стряскащо същество от приказки край лагерни огньове? Отпъди тази мисъл - варварски суеверия.
- Слуга на Богинята на сънищата - поправи го той и приклекна до него. Изнервени ръце, реагиращи на страха на бромартеца, докоснаха кожата и препаската му, а също и двете плитки, висящи по врата му. Ехиру не им обърна внимание. -Избран си за Нея. Ела с мен и ще те отведа в място, по-добро от това, където ще можеш да живееш вечно в мир и покой. -Жрецът протегна ръка.
Бромартецът се хвърли насреща му.
Това движение свари Ехиру така неподготвен, че той едва не пропусна да реагира навреме - само че никой простосмъртен не можеше да се мери с един Бирник в сънуването. С незначително усилие на волята Ехиру премахна кладенеца на ръцете и го замести с пустотата на обветрени дюни. Това му предостави достатъчно пространство, за да се отдръпне от стремителната атака на бромартеца. Мъжът се нахвърли отново с отвратителни сквернословия. Ехиру отвори и отново затвори пясъка под краката му и длъжникът се оказа затънал до кръста в него.
Но даже така прикован, бромартецът продължи да псува и да се мята, да ридае, да загребва пясък с шепи и да го запраща към жреца. Сбърчил вежди в недоумение, Ехиру приклекна и се вторачи в лицето му.
- Безполезно е да се съпротивляваш - каза той и мъжът застина смълчан при звука на гласа му, макар жрецът да говореше съвсем тихо. - Успокой се и пътуването ще протече без усложнения. Не знаеше ли това бромартецът? Неговите сънародници внасяха векове наред зърно и други стоки в Гуджааре. - Няма да те боли добави жрецът, допуснал, че точно от това би могъл да се опасява чужденецът.
- Разкарай се от мене, гуалох! Аз не съм от твоите любители на кална глина, не искам да смучеш от сънищата ми!
- Вярно е, че не си от Гуджааре - съгласи се Ехиру. Без да отклонява внимание от мъжа, той започна да пренастройва мизансцена на съня, за да внуши покой. Облаците станаха прозирни и красиви, а пясъкът около сънния образ на бромартеца - мек и приятен при допир с кожата му. - Чужденци са Вземани и преди. Всеки, който реши да живее и търгува между стените на нашата столица, е предупреден за това - градът на Хананджа следва Закона на Хананджа.
Най-накрая нещо в думите на Ехиру изглежда успя да преодолее паниката на бромартеца. Долната му устна потрепна.
- Аз... аз не искам да умра! - Той захлипа, раменете му увиснаха така печално, че Ехиру нямаше как да остане безчувствен. Това пълно отсъствие на наркомансия в живота на хората от Севера бе ужасно. То бяха абсолютно безпомощни в сънищата си, изцяло подчинени на своите кошмари — ни един от тях не бе научен да пречиства страха. Колцина ли бяха пропаднали в сенчестите селения поради тази причина? Нямаха си и Бирници да им помагат.
- Малко са хората, които желаят смъртта - съгласи се Ехиру и протегна ръка, за да успокои мъжа, като го погали по челото и отстрани кичур коса от него. - Дори сънародниците ми, които разправят, че обичат Хананджа, понякога стават непокорни пред съдбата. Но природата на този свят е такава, че едни трябва да умират, за да живеят други. Ти ще умреш - скоро и болезнено, ако изкараш курвенската болест, която си донесъл в Гуджааре. А през това време не само ще страдаш, но можеш да докараш беля и на други. Защо да не си отидеш в мир, като оставиш след себе си живот?
- Лъжец. - Лицето на бромартеца заприлича на свинска зурла. В очичките му заблещука омраза. Промяната настъпи така внезапно, че Ехиру млъкна смаян. - Ти наричаш това благослов от твоята Богиня, но аз знам за какво става дума всъщност. - Приведе се напред, а от устата му лъхна на гнило. -Това ти носи наслада.
Ехиру се дръпна, отблъснат от този дъх и от мерзките думи. Облаците над главите им застинаха.
- Никой Бирник не убива за удоволствие.
- Никой Бирник не убива за удоволствие - провлачи подигравателно думите му бромартецът. - Ами ако все пак някои го правят, а, Бирник? - Мъжът се ухили. Острите му зъби лъснаха за миг. - Престават ли да бъдат Бирници? Наричат ли се другояче, а? Винаги ли лъжеш така?