Когато малкият ковчег бе спуснат в гроба, една жена политна напред, сякаш за да попречи на последното посегателство върху нейното мъртво дете. Мъж, застанал отстрани, подкрепяше жената да се задържи на крака. Останалите от групата наведоха глави или извърнаха очи, за да не гледат майчината мъка. Беше така непоносима, както самата преждевременна смърт на детето. Лицата на мъжете бяха застинали безизразно, подобно на бели пластмасови маски.
То наблюдаваше от своето скривалище и тайно се усмихваше.
Малкото сандъче изчезна от погледите, погълнато от влажната пръст, разтворила лакомо обраслите си в зеленина устни. Бащата хвърли върху ковчега някакъв яркоцветен предмет — играчка или кукла, нещо, което някога е било обичано от детето, преди пръстта да се посипе в гроба.
Самотната група започна да се отдалечава. Майката, която се нуждаеше от подкрепата на двама мъже, за да може да върви, постоянно обръщаше глава назад, сякаш мъртвото дете я зовеше да се върне и я умоляваше да не го оставя тук. Скръбта надделя и се наложи майката да бъде почти пренесена до чакащите погребални коли.
Фигурата под дървото остана, докато гробът бе запълнен.
За да се върне отново през нощта.
— Благодаря, Хелън, мисля, че можеш да отсервираш.
Вивиан Себая с неприкрито задоволство забеляза, че ястията, включени в менюто, което тя бе подготвяла е толкова старание и обич в ранните часове на следобеда — червен хайвер от сьомга, последвано от патица с ябълки и шери, сервирани с разбит хайвер и цветно зеле — бяха погълнати с наслада и многобройни похвали към домакинята. Само Джонатан Чайлдс не се бе хранил с апетита на останалите гости.
Грейс Дъксбъри, настанена непосредствено до домакина Пол Себая, който стоеше начело на масата, извика:
— Великолепно е, Вивиан. Искам да науча тайната на това предястие с хайвер от сьомга, и то още тази вечер, преди да съм си заминала.
— Да, предястието беше превъзходно — съгласи се съпругът на Грейс. — Не зная защо, Грейс, но твоите предястия почти винаги се свеждат до авокадо със скариди, поне преди да започнем да наемаме готвачи за приемите си.
„Забележка, за която ще си плати по-късно, доколкото познавам Грейс“ — помисли си Вивиан, докато се усмихваше и на двамата.
— О, секретът е в количеството паста от аншоа, която се добавя в него. Малко повече, отколкото се препоръчва обикновено, но не трябва да се прекалява.
— Истински деликатес — уверяваше я за втори път Джордж Дъксбъри.
Хелън, ниска набита жена с весела усмивка и вежди, които почти се сливаха над основата на носа й, работеше при семейство Себая като икономка на повикване. Хелън започна да събира празните съдове, докато в това време нейната господарка продължаваше да получава похвали. Ейми, която бе седнала от другата страна на масата, малко по-надясно от Чайлдс, стана от стола си.
— Ще ти помогна — обърна се тя към Хелън, намигна на Чайлдс и двамата се усмихнаха едва забележимо един на друг.
— Това, което бих искал да зная, Пол, е как негодник като теб е успял да си намери такава ненадмината готвачка и ослепително красива жена за съпруга и такава възхитителна чаровница за дъщеря? — Тази добронамерена шега бе изречена от Виктор Плато, изпълняващ на острова длъжността съветник и член на управителния съвет на колежа „Ла Роше“. Съпругата му Тили, настанена до Чайлдс, присви устни, въпреки че след това се престраши да се присъедини към смеха на останалите гости.
— Много е просто, Виктор — отвърна на шегата Себая с обичайния си спокоен тон. — Заслуга да направя Вивиан своя съпруга имаха изцяло нейните кулинарни умения, а моите гени сътвориха нашата красива Еймий. — Той непрекъснато настояваше да наричат дъщеря му с нейното правилно име.
— Не, не — настоя Плато. — Ейми е наследила своята външност от майка си, а не от баща си. Не съм ли прав, мистър Чайлдс — ъ-ъ… Джонатан?
— Тя е наследила най-доброто и от двамата си родители — успя да отговори дипломатично Чайлдс, докато избърсваше устните си с леки докосвания на салфетката.
„Едно на нула“ — каза си запътилата се към кухнята Ейми, когато някой извика високо: „Браво!“. Дотук добре. Бе забелязала как баща й тайно бе изучавал Джон през цялата вечер, съзнаващ добре, че предварително подготвените комплименти обикновено излизаха от устите на бъдещи клиенти, колеги или съперници. Но това не му бе попречило да изпълни ролята на добър домакин, да бъде любезен и да прояви интерес към гостите си, сред които беше и негов делови партньор от Марсилия. Ейми подозираше, че Едуард Вигиерс бе на острова тази седмица не за да обсъди определени финансови проекти, а защото беше млад и преуспяващ. Идеалният зет според представите на Пол Себая. Тя започваше да си задава въпроса дали баща и не се бе съгласил да поканят Джон на соарето с единствената цел да й даде възможност да направи непосредствено сравнение между двамата — Джон и Едуард, контрастът, между които беше очевиден.