— Подразбирам, че не храните същите топли чувства към немците.
— О, това е съвсем различно — обади се пресипнало Плато. — Тяхната военна окупация е свързана с най-новата история, а останалите след тях крайбрежни укрепления из целия остров не ни дават да забравим. Но това не означава, че сега продължаваме да се мразим. Много ветерани от окупационните войски през войната сега се връщат на острова като туристи.
— Наистина е странно каква привлекателна сила е упражнявал този остров върху човека още от най-древни времена — забеляза Себая, докато изразяваше своето предпочитание към суфлето. — През епохата на неолита той е идвал тук, за да погребва своите мъртви и да служи на своите богове. Все още са запазени масивните гранитни гробници, а земята буквално е осеяна от мегалити и огромни, изправени вертикално каменни блокове, същите, на които те са отдавали почит. Еймий, утре защо не разходиш Едуард из острова? Той ще лети за Марсилия в понеделник, а откакто е тук, не е имал възможност да направи и една обиколка. Какво ще кажете, Едуард?
— Много бих искал — отвърна французинът.
— За съжаление с Джон сме планирали нещо за утре. — Ейми се усмихваше, но погледът, който отправи към баща си, бе леден.
— Глупости! — настоя Себая невъзмутимо, забелязал раздразнението й. — Двамата всеки ден се виждате в колежа, а напоследък, струва ми се, всяка вечер. Убеден съм, че Джон не би имал нищо против да те освободи за няколко часа, като знае колко малко време остава до заминаването на нашия гост. — Той погледна приятелски към другия край на масата, където Чайлдс разговаряше задълбочено с Вивиан Себая.
— Аз… предполагам, че Ейми трябва да реши — неуверено каза Чайлдс, след като вниманието му бе привлечено при споменаването на неговото име.
— Нали ти казах? — обърна се усмихнато към дъщеря си Себая. — Никакъв проблем.
Смутен, Вигиерс се опита да каже:
— Това наистина не е важно. Но…
— Няма нищо, Едуард — прекъсна го Себая. — Еймий е привикнала да ми помага при осигуряването на развлечения за деловите ми партньори. Много често ми се иска да бе избрала моята професия, а не учителстването. Убеден съм, че тя щеше да бъде истинско бижу за компанията.
— Знаеш, че не се интересувам от финансови операции — отвърна Ейми, демонстрирайки своето разочарование, че бе заставена да приеме натрапената й роля на екскурзовод. „Джон, защо не ми се притече на помощ?“ — мислеше тя. — Приятно ми е да работя с деца, да върша нещо полезно. Не критикувам никого, но твоят начин на печелене на пари нямаше да ми носи удовлетворение. Имам нужда от ясно осезаемо доказателство, че усилията ми са възнаградени, а не просто от цифри върху счетоводните формуляри.
— И получавате това удовлетворение в работата си с вашите ученици? — попита Вигиерс.
— Да, с много от тях.
— С преподавател като теб, убеден съм, че по-голямата част от тях те възнаграждават за твоите усилия.
— Татко, държиш се покровителствено — предупреди тя заплашително.
Мъжете се засмяха едновременно, а Грейс Дъксбъри вметна:
— Не им обръщай внимание, Ейми. И двамата явно са от онази изчезваща раса, която смята, че господата все още управляват света. Кажете ми, мосю Вигиерс, бяхте ли в нашите ресторанти по време на престоя си тук? Как ги намирате в сравнение с ненадминатата кухня на вашата страна?
Докато разговорът продължаваше, Ейми хвърли извинителен поглед към Чайлдс за утрешния ден и той го прие със съчувствено кимване. Повдигна чашата с вино и леко я наклони към нея, след това отпи. Ейми надигна своята и отвърна на жеста му.
Хелън се бе върнала в кухнята и вече слагаше приборите и чиниите в миялната машина. Радваше се за своята господарка, защото партито до този момент бе безупречно. Мис Ейми бе късметлийка да бъде ухажвана от двама мъже и Хелън се запита колко дълго ли щеше да устои тя на изискания, образован французин с неговите обноски и изтънченост, с неговия неустоим глас.
Тя потрепери и се пресегна над плота на мивката, за да затвори прозореца. Навън бе захладняло, всичко тънеше в мрак, разкъсван единствено от тънкия полумесец.
Гостите около масата избухнаха в смях, когато Дъксбъри, който освен че бе вносител на стоки за бита за острова, доставяше офисно оборудване, канцеларски материали и всичко останало, от което се нуждаеха местните компании. Организираше и рекламни продажби и представяния за чуждестранни организации. Сега Дъксбъри развеселяваше останалите гости на партито с една от своите невероятно дълги, но смешни истории за злополучни конференции.
Чайлдс гребна с лъжичка от суфлето и погледна към Ейми с възхитения поглед на познавач. Тя му изпрати дискретна въздушна целувка. В началото на вечерта Чайлдс се бе усещал като на тръни, изпълнен с недоверие към Пол Себая. Интуитивно предчувстваше, че ще бъде поставен пред някакво добре прикрито изпитание за преценка на характера, защото вече бе ясно, че отношенията им с Ейми са се задълбочили. Но финансистът се бе държал сърдечно през цялата вечер, неприязънта, проявявана при предишните им срещи, бе изчезнала или поне съвършено овладяна. Въпреки това Чайлдс остана бдителен. Съзнаваше, че по-младият от него французин не бе просто един от поканените гости, а доведен от Себая като евентуален съперник. Вдъхновеният от Себая излет на Ейми и Вигиерс за неделния ден беше потвърдил опасенията му. Това бе коварен ход, но Чайлдс трябваше да признае, че в сравнение с Вигиерс самият той изглеждаше малко овехтял.