То извади вътрешните органи и ги постави върху белите чаршафи, на чийто фон те изглеждаха зловещо лъскави, обгърнати в пара. Сърцето, което сянката изтръгна последно, се озова на върха на купчината. То се плъзна надолу по влажната камара и звучно пльосна на пода. Противна миризма изпълни помещението.
Освободената кухина в тялото бързо бе запълнена с малките бижута, принадлежали на мъртвата жена. След това тайнствената фигура започна да претърсва стаята за още предмети.
Когато най-после остана доволно, то извади игла и конец от пакета върху леглото. Започна да зашива разрязаните парчета кожа, разкъсвайки плътта с едър груб бод, като през цялото време продължаваше да се усмихва. При мисълта за последния предмет, който бе поставило в тялото, устните му се разтеглиха в зловеща усмивка.
Той бавно се плъзгаше над зеленясалите скали, с лениви движения, като от време на време загребваше с ръце, за да промени посоката. Беше нащрек заради малките ракообразни, чиито щипци се впиваха болезнено в омекналата от водата кожа. Замахваше бавно с крака, стягайки бедрените си мускули, а плавниците от еластичен каучук му помагаха да преминава с лекота морските течения.
Коралови растения протягаха призрачни пипала към него, а изплашените риби се стрелкаха като лястовици, усетили прокрадващото му се присъствие. Привидно неподвижните морски анемонии сякаш безмълвно му помахваха. Над главата му се процеждаха слънчевите лъчи, разсеяни и приглушени, а морското дъно тънеше в тайнствен полуздрач.
Едва забележимо вълнообразно движение на някаква пясъчна издатина привлече вниманието му. Той предпазливо се приближи, внимателно облегна ръце върху една оголена скала и без усилие се задържа над това място.
Под него морска звезда се бе закрепила към една сърцевидна мида, бе я приковала под себе си и с помощта на пипалата си разтваряше двете половини на черупката й. Морската звезда действаше търпеливо, като редуваше петте си пипала, решена да оголи месестото тяло на своята уморена жертва. Чайлдс наблюдаваше, леко отвратен, но и заинтригуван, докато преследвачът издаде навън стомаха си и го промуши през образувалия се отвор между черупките на мидата, за да погълне вътрешността й.
Едва забележимо раздвижване между вдлъбнатините на един полепнал с раковини камък отклони вниманието на гмуркача. Озадачен, в продължение на няколко секунди той се взираше внимателно в скалистия релеф, преди едно друго раздвижване да отклони погледа му. Малък, покрит с иглички рак се катереше по стената на камъка. Черупката и щипките му бяха покрити със зелени водорасли, които му осигуряваха естествена и надеждна маскировка както в плитчините, така и в по-дълбоките места. Когато не се движеше, той бе невидим за враговете си.
Чайлдс проследи движението на рака, възхитен от неговата подвижност и бързина. Отблизо той виждаше малкото многокрако създание уголемено — ефект, който се дължеше на увеличителното стъкло на леководолазната му маска и на отражението на самата вода. Морският рак се спря, усетил сякаш изведнъж нечий дебнещ поглед. След това внимателно протегна крак, за да поднови придвижването си.
Усмивката на гмуркача, породена от внезапното и припряно бягство на рака, изведнъж се изкриви: шнорхелът залепна към зъбите и венците му и той ненадейно осъзна, че дробовете му бяха останали почти без кислород. Без да бърза, се приготви да изплува към повърхността.
Видението се появи без предупреждение. Също като други видения, появили се по-рано в неговия живот.
Въпреки това, той почти не разбра какво вижда, защото видението бе по-скоро в главата му. Една хаотична смесица от цветове и миризми. Ръцете му изтръпнаха под водата. Имаше нещо дълго и спираловидно, червено и светещо с влажен блясък. А сега желязо — допир на остра, режеща стомана с мека материя. Плуваше в кръв. Той плуваше в кръв. Усети, че му се повдига и се нагълта със солена вода.
Тялото му се сви болезнено, от гърлото му изригна стомашен сок, смесен с морска вода, и заклокочи в тръбата на шнорхела. Кислородната маска излетя от устните му и Чайлдс започна да се дави. Неволно извика, но от гърлото му излезе само глухо, задавено изхъркване. Започна да се оттласква с крака, с ръце, протегнати нагоре, към повърхността. Залятият от светлина таван над главата му изглеждаше безкрайно далечен.
Друго видение прониза съзнанието му. Ръце, жестоки и груби пръсти, движещи се ритмично. Те шиеха.
Тялото му отново се преви.
Чайлдс инстинктивно се опита да затвори устата си, загубил всякакъв ориентир, но устата му продължаваше да пие на големи глътки от солената вода, сякаш заговорничеше с морето срещу него. Възприятията му започнаха да се замъгляват, усещаше се безсилен. „Толкова бързо!“ — помисли си той. Даваше си сметка, че шнорхелът, окачен за еластичния колан на леководолазната му маска, виси свободно и се докосва от време на време до бузата му. Започна да се бори, усетил, че се носи към дъното.