На слабата лунна светлина проблесна метал. Връхлетя надолу. Започна да прониква.
Да разрязва.
Чашата се счупи, върху бялата ленена покривка се изсипа вино, примесено с кръв. Някой изпищя. Чайлдс се бе изправил и съборил стола, стоеше над тях, олюляваше се с очи, втренчени в тавана, с овлажнели устни и блестяща от пот кожа.
Тялото му се сгърчи конвулсивно, вледени се. Извика отчаяно и падна по лице върху масата.
Ейми стисна юмруци и затвори очи, за да не вижда баща си в огледалото.
Бяха в нейната спалня. Тя бе седнала унило пред тоалетната си масичка с пребледняло лице и подпухнали и зачервени от плач очи. Разгневен, Пол Себая нервно обхождаше стаята зад нейния гръб. Не можеше да забрави вида на Джон, когато той бе изведен от къщата от Плато. Съветникът го бе придружил до колата му и категорично бе отказал да го остави сам да шофира до дома си, въпреки протестите на Джон. Лицето му бе толкова напрегнато, изражението — шокиращо.
Бе отказал да повикат лекар. Настояваше, че е добре, че само за секунди бе загубил съзнание от горещината в трапезарията. Те знаеха, че вечерта бе хладна, че в стаята бе топло, но не и прекалено горещо, но не казаха нищо. Щял да се съвземе, достатъчно било да полежи известно време, беше ги уверил той. Необходима му била само кратка почивка. Упорито бе отхвърлил предложенията на Ейми и Вивиан да пренощува в дома им, отговаряйки, че просто има нужда да остане сам за известно време. Унесеният му поглед бе изплашил Ейми не по-малко от побледнялото му лице, но бе безсмислено да го увещава.
Ейми го прегърна, преди да си тръгне, и усети вътрешното му напрежение. Само да можеше да го успокои! Порязаната му ръка бе почистена и превързана и Ейми, преди да го остави да си тръгне, беше целунала върховете на пръстите му, като внимаваше да не му причини болка. Чайлдс не й позволи да поеме с него.
Пол Себая се спря.
— Ейми… — започна той и сложи ръка на рамото й. — Не искам да се ядосваш, искам само да ме изслушаш и да прецениш разумно.
Погали косите й, а след това остави ръката си да падне върху нейното рамо.
— Бих искал да сложиш край на тази връзка с Чайлдс. — Зачака избухването й, което така и не последва. Ейми само се взираше студено в отражението му в огледалото. — Убеден съм, че този мъж е неуравновесен — продължи бащата с предпазлив глас. — Тази вечер първоначално си помислих, че е получил нещо като епилептичен припадък, но бързо разбрах, че симптомите не бяха същите. Еймий, мисля, че този човек скоро ще получи нервно разстройство.
— Той не е неуравновесен — тихо каза Ейми. — Не е невротик и не е изправен пред нервно разстройство. Ти не го познаваш, татко, не знаеш какво е преживял.
— Напротив, Еймий. Просто се питам дали знаеш всичко за неговия живот.
— Какво искаш да кажеш? — Тя рязко се обърна с лице към Себая и ръката му падна от рамото й.
— Нещо започна да ме безпокои още преди време, когато ти взе да споменаваш името му. Не можех да разбера откъде идваше тази тревога, въпреки че доста дълго време опитвах. Когато започнах да подозирам, че ти се обвързваш все повече с него, направих няколко справки. — Вдигна ръце, сякаш да се защити. — Не ме гледай така, Еймий! Ти си единствената ми дъщеря и аз мисля за теб повече от всичко останало на този свят. Наистина ли допускаш, че щях да оставя непроучен един тревожен проблем, който пряко касае теб?
— Нима за теб бе невъзможно да ме попиташ за Джон?
— Да те попитам какво? Имах чувство, нищо повече — едно натрапчиво подозрение. А и не можех да бъда сигурен какво знаеше ти самата за Чайлдс.
— И какво откри? — язвително го попита тя.
— Ами знаех приблизително кога е пристигнал на острова и че преди бе работил в областта на компютърната техника. Помолих Виктор Плато като член на Комитета за съдействие на островната полиция да направи едно дискретно — уверявам те, че беше дискретно — проучване за произхода на Чайлдс. Дали е имал някакви взаимоотношения с полицията в миналото, все такива неща…
— Нима допускаш, че някой от колежите щеше да го покани като преподавател, ако имаше криминално досие?
— Не, естествено. Аз търсех нещо друго. Казах ти вече, че името му ми бе познато отнякъде, а не можех да си спомня откъде.
— Значи си узнал причината, накарала го да напусне Англия и да изостави семейството си.
— Ти не скри от нас, че е разведен, затова казаното от теб не ме изненада. Но това, което наистина ме изуми, бе, че е бил заподозрян в убийство.