Или видението бе само един възкресен спомен? Той самият ли беше извършителят на обругаването? Не, това не можеше да бъде, не бе възможно!
Чайлдс втренчи поглед в затворения прозорец и се заслуша в нощта.
То седеше в мрака, загледано през мръсното стъкло на прозореца в сиянието на извития полумесец, и се усмихваше широко при спомена за ритуала, който бе извършило в гробищния парк по-рано през същата нощ.
Отново изживяваше неповторимия миг, когато бе отворило телцето и бе изтръгнало неговите вътрешности. Споменът го изпълни със задоволство.
Езикът облиза разтворените устни: вкусът на мъртво сърце бе прекрасен.
Но в следващия момент лицето му помръкна.
В гробищния парк, за една стотна от секундата, докато бе изваждало трупа от гроба, едно усещане го бе накарало да застине — усещането, че някой го наблюдава. Гробището бе пусто — това бе сигурно, единствени свидетели на ритуала бяха надгробните камъни и застиналите неподвижно херувимчета.
И въпреки това То усети, че се бе свързало с нещо, с някого. Сливане на духовете.
Кой?
И как бе възможно това?
Силуетът в стола се размърда, когато един облак закри лунния сърп — дишането му се учести и въздухът излизаше със свистене от гърдите му до мига, когато слабата светлина отново проби през облака. То се зачуди дали някой не знаеше за неговото съществуване и напрегна мисълта си, за да открие натрапника. Мисълта му търсеше, но не откриваше. Поне засега.
Но в подходящото време, в подходящия момент…
— Изглеждате малко блед — забеляза Естел Пипрели, когато Чайлдс влезе в кабинета и седна на стола срещу нея от другата страна на широкото й бюро.
— Добре съм — отвърна той.
— Наранили сте се.
Той повдигна превързаната си ръка в опровержителен жест.
— Счупих чаша. Нищо сериозно, само няколко незначителни порязвания.
Таваните бяха високи, стените — обковани с дъбова ламперия до средата, а над ламперията бяха боядисани в приятно зелен пастелен цвят. Едната стена от горе до долу бе претрупана с книжни рафтове. Голям портрет на основателя на „Ла Роше“ висеше вдясно от Чайлдс, без съмнение съвсем точно копие, което обаче говореше малко за личността на поредния обитател на кабинета — нещо, присъщо за по-голяма част от кабинетите във викториански стил. Встрани от вратата древен стенен часовник високо отмерваше секундите, сякаш всяка от тях имаше някаква изключителна стойност сама по себе си.
Чайлдс отправи поглед над директорката на „Ла Роше“. Нахлуващата през прозореца зад нея ярка слънчева светлина обагряше в сребрист блясък посивялата й коса. Навън бяха училищните паркове, зелените поляни, осеяни от първите пробуждащи се за живот цветя и малки храсти, полегатият покрив на боядисана в бяло беседка, чиято ослепителна повърхност отразяваше слънчевите лъчи. Още по-нататък се виждаха върховете на крайбрежните скали, оголени и назъбени, бавно рушащи се бастиони, изправени срещу морето. Тъмносинята линия в далечината между морето и небето приличаше на острие, нарушаващо мирното им съжителство. Въпреки че стаята бе просторна и цветовете в нея въздействаха успокоително, Чайлдс изведнъж се почувства притиснат, сякаш стените задържаха между себе си енергията, излъчвана от самия него. Сила, която очертанията на тялото му не бяха в състояние да поберат. Разбираше, че усещането бе просто проява на клаустрофобия, до известна степен бе породено и от предстоящия сблъсък с директорката.
— Виктор Плато ми телефонира тази сутрин — започна мис Пипрели, потвърждавайки неговите очаквания. — Мисля, че двамата сте се срещнали на някакво светско събиране миналата събота.
Чайлдс кимна.
— Каза ми за вашия… за неприятния инцидент — продължи тя. — Каза, че сте загубили съзнание по време на вечерята.
— Не, вечерята почти беше приключила.
Тя го изгледа студено.
— Беше разтревожен за вашето здравословно състояние. В края на краищата върху вашите рамене лежи огромна отговорност. Ако подобно нещо се случи по време на занятие, то може да остави трайни психически поражения у момичетата. Като един от надзорниците на колежа, съветник Плато поиска да се получи уверение, че припадъците ви не са хронично явление. Мисля, че е разумно, нали?