— Това ми се случва за първи път.
— Имате ли някакво обяснение каква е причината? Консултирали ли сте се с лекар до този момент?
Чайлдс се поколеба, преди да отговори:
— Не и на двата въпроса. Вече съм добре, не се нуждая от лекарска помощ.
— Глупости! Ако сте припаднали, трябва да е имало някаква причина за това.
— Може би бях малко пренапрегнат през онази събота. Причините са на лична основа.
— Дотолкова, че да изгубите съзнание? — с едва забележима ирония попита директорката.
— Мога само да ви кажа, че не се е случвало преди. Понастоящем се чувствам така здрав, както не съм се усещал от доста дълго време. Животът на острова за мен бе свързан със значителни промени в начина ми на живот. Освободи ме от напрежението на моята предишна професия. Ще ви призная, че през последните няколко години имах доста проблеми със семейството си. Но нещата се промениха след моето преместване тук — сега съм по-спокоен, мога да кажа — дори по-доволен.
— Да, за това ви вярвам. Но както вече ви казах, когато влязохте, изглеждате ми малко пребледнял.
— Бях потресен от случилото се не по-малко от останалите присъстващи на вечерята — колебливо отвърна той.
Погледът й го караше да се чувства неудобно, затова отмести очи и изтупа една несъществуваща прашинка от панталоните си. За миг усети, че тя бе прозряла до най-съкровените кътчета на душата му.
— Добре, мистър Чайлдс, нямам намерение да се занимавам по-задълбочено с този ваш личен проблем. Въпреки това настоятелно ви препоръчвам да се посъветвате с лекар при първа възможност. Вашето припадане може да се окаже само симптом за някакво скрито заболяване.
Чайлдс почувства облекчение, но не каза нищо.
Мис Пипрели леко потрепваше по бюрото с тъпия край на автоматичната си писалка.
— Виктор Плато привлече вниманието ми и върху още нещо, което, боя се, е свързано с вашето минало, мистър Чайлдс, и за което вие сте пропуснали да ме информирате.
Той се изопна, тялото му застина в напрегнато очакване — знаеше какво ще последва.
— Говоря, разбира се, за неприятните взаимоотношения, съществували между вас и полицията преди идването ви на този остров.
Той трябваше да разбере, че случилото се нямаше да бъде забравено лесно, че Англия бе прекалено близо, прекалено отворена за разпространението на такива сензации и че някой щеше да си спомни за тях. Дали Плато е знаел от самото начало? Не, иначе щеше да го спомене много отдавна. Някой му го бе съобщил, и то съвсем скоро. Чайлдс се усмихна на себе си, защото беше повече от очевидно: Пол Себая бе „направил справка“ за неговото минало или самата Ейми бе казала на баща си и той бе подхвърлил информацията на надзорника на колежа. Странно защо, но в известен смисъл Чайлдс бе доволен, задето тайната му бе разкрита, макар да смяташе, че тя засяга единствено него. „Укриването на нещо от околните неизменно води до депресия“ — каза си той.
— Точно така — отвърна.
— Моля? — Директорката изглеждаше учудена.
— Моите „взаимоотношения с полицията“, както вие се изразихте, се свеждаха до това, че аз им дадох информация за важни улики. Помагах — в истинския смисъл на думата — по време на разследването.
— И аз така предположих. Но бихте се съгласили с мен, че помощта ви е била доста необичайна.
— Да, бих се съгласил. Всъщност аз самият продължавам да се учудвам на собствената си идея. А колкото до това, че не съм ви информирал при назначаването ми на работа, не предполагах, че е нужно. Не бях замесен криминално в случая.
— Надявам се. Не възнамерявам да подлагам на публично обсъждане този въпрос.
Сега бе ред на Чайлдс да остане изненадан.
— И това няма да повлияе за оставането ми на работа в колежа?
Часовникът отмерваше настъпилото мълчание. Шест секунди.
— Мисля, че ще бъде коректно от моя страна да ви кажа, че се обърнах към полицията на острова за повече информация по въпроса. Надявам се, че ще разберете моите съображения да постъпя така.
— Няма ли да ме уволните?
Естел Пипрели не се усмихна и маниерите й запазиха своята рязкост. Но когато тя отговори, той се загледа в нея с подновен интерес.
— Не виждам причина да го направя. Поне не на този етап, бъдете уверен в това. Освен ако не съществува и още нещо, което да искате да ми съобщите веднага, нещо, което и бездруго ще открия сама.
Той поклати отрицателно глава.
— Няма какво да крия, мис Пипрели, можете да ми вярвате.
— Много добре. Нуждаем се от вашите професионални умения, иначе не бих ви помолила да отделите допълнително време за колежа „Ла Роше“ и обясних това на Виктор Плато. Трябва да призная, че първоначално не искаше да приеме моите възражения, но той е трезво разсъждаващ човек. Въпреки това ще продължи да ви следи отблизо, мистър Чайлдс, както ще постъпя и самата аз. Споразумяхме се случаят да си остане изцяло между нас — всяка публичност по отношение на вашето минало е абсолютно неприемлива за „Ла Роше“. Трябва да защитаваме отдавна създадената безупречна репутация на колежа.