Естел Пипрели удобно се облегна в креслото. Макар че тялото й остана да стърчи като шомпол на пушка, тази поза за нея бе повече от отпусната. Продължи да се взира в Чайлдс със своите неспокойни проницателни очи, а писалката бе застанала неподвижно между пръстите й с основа, опряна на бюрото, подобно на миниатюрен страж на своя пост. Той мислеше за нея, за внезапната сянка, помрачила очите й, питаше се какво ли вижда в този момент тя зад неговото лице. Не долавяше ли той някаква смътна тревога зад дебелите стъкла на очилата й?
Тя бързо се овладя, лишавайки го от възможността да разбере със сигурност дали наистина бе имало някаква промяна в изражението й.
— Няма да ви задържам повече — хладно каза мис Пипрели. — Убедена съм, че и двамата ни чака много работа.
„Искам той да излезе от стаята — помисли си тя. — Искам да излезе веднага.“ Грешката не беше негова, не можеше да го обвинява за притежаваните от него свръхестествени възприятия, по същия начин, по който тя не бе отговорна за своята странна дарба. Не можеше да уволни човека само по тази причина — би било прекалено лицемерно, прекалено жестоко от нейна страна. Но тя искаше да се освободи от присъствието му сега, още в същия миг. За момент бе помислила, че той е проникнал зад застиналото й в привидно спокойствие лице. Че бе доловил нейната нежелана дарба. Но болката й не трябваше да бъде разкрита — твърде старателно я бе прикривала в продължение на толкова много години. Щеше да рискува и да се опита да го задържи — най-малкото това му дължаха — но щеше да внимава да стои на разстояние от него, да избягва излишните контакти. Мис Пипрели нямаше да му даде възможност да открие колко близки бяха двамата. Това би било прекалено глупаво, твърде висока цена за дълго пазената тайна. Дори опасно за човек в нейното положение.
— Извинете, мистър Чайлдс, имате ли да кажете още нещо? — Подпомогната от дългите години на самонаблюдение, сега тя успешно прикри своето нетърпение.
— Само да изразя своята благодарност. Няма да забравя доверието ви.
— То няма нищо общо с това. Ако смятах, че не мога да ви се доверя, никога нямаше да ви поканя да работите като преподавател в колежа. Да кажем, че просто ценя вашите познания.
Той се изправи и успя да се усмихне. Естел Пипрели оставаше загадка за него. Понечи да каже нещо, но излезе мълчаливо от кабинета.
Директорката затвори очи и отпусна глава върху високата облегалка на креслото. Слънчевите лъчи, огряващи раменете й, не можаха да прогонят усещането за студ.
Чайлдс започна да трепери още щом излезе в коридора. Когато се бе събудил сутринта, реши, че е в състояние да се владее, че голяма част от смътната тревога се бе разсеяла през предишния ден, без да оставя следи у него. Преди това го изтощи до такава степен, че когато се прибра вкъщи, сънят моментално го надви. Нямаше сънища, не се въртя неспокойно в леглото, нито чаршафите се овлажниха от пот. За няколко часа потъна в пълна забрава. На сутринта се събуди отпочинал. Призрачните видения от съботната вечер се бяха превърнали просто в потиснат спомен, който продължаваше да го безпокои, но вече затворен дълбоко в някое кътче на мозъка му. Подсъзнателен рефлекс, самозащитна реакция на съзнанието — сигурно съществуваше прецизен медицински термин за назоваване на тази реакция.
Но сутрешният вестник взриви временното му успокоение.
Въпреки прочетеното, той бе извършил обичайните ежедневни действия, твърдо решен да изкара деня. Бе успял донякъде, но след това дойде срещата му с мис Пипрели. Сега целият трепереше.
— Джон?
Той се обърна стреснато. Ейми забеляза уплахата му и забърза към него.
— Джон, случило ли се е нещо? Изглеждаш ужасно.
За момент Чайлдс се облегна на рамото й.
— Да се махаме оттук — каза той. — Можеш ли да се измъкнеш за малко?
— Все още съм в обедна почивка. Разполагам с час и половина до следващия урок.
— Да се разходим с колата до някое спокойно място.
Разделиха се за момент, когато по коридора отекнаха нечии стъпки. Слязоха по стълбището, без да разговарят. Навън ги посрещнаха топлите лъчи на слънцето.
— Къде беше вчера? — попита Ейми. — През целия ден се опитвах да се свържа с теб.