Прокара пръсти по уморените си очи и усети лекото дразнене, причинено от контактните лещи. „Трябва да се храниш — каза си той. — Обаче съм така изморен, може би само сандвич и чаша мляко. А може би едно силно питие ще се окаже тонизиращо…“
Канеше се да се изправи, когато нещо студено и безчувствено се промъкна в мозъка му.
Чайлдс притисна глава в дланите си, объркан от неочакваното усещане. Премигна няколко пъти, опитвайки се да се освободи от студа. Но той оставаше.
Чуваше как навън дърветата шумолят от морския бриз.
Изтръпването премина и той замаяно разтърси глава. Прекалено много тестове провери, подлагаше се на твърде голямо напрежение до късно през нощта. Съсредоточаване, прекъсвано само от мислите за Габи.
Може би питието щеше да му помогне да се отпусне. Чайлдс се изправи, опирайки се с ръце на бюрото. Ледените иглички отново се забиха в мозъка му и той се олюля, но се задържа прав, вкопчвайки се в краищата на плота.
Обърканите му мисли се прескачаха в главата му. Усещаше игличките като опипващи пръсти, които проникваха в мислите му, улавяха ги, а сетне сякаш изникваха от тях… Раменете му се свиха от болката, главата му клюмна. Устните му се обтегнаха, като че ги измъчваше болезнено усещане, а всъщност нямаше болка, само всепоглъщащо безчувствие. От гърдите му се изтръгна стенание.
След това мисълта му започна да се прояснява. Остана прав, с опрени на бюрото длани. Дишаше учестено, на пресекулки, в изчакване усещането да премине. Струваше му се, че бе стоял дълго, а знаеше, че бяха изминали само няколко секунди. Изчака нервите му да се успокоят, после прекоси стаята и си наля питие. Странно — уискито почти нямаше вкус.
Отпи повторно и почувства парещото усещане с пълна сила. Изплю го, след това избърса устни. Какво, по дяволите, ставаше с него? Отпи отново от питието, този път по-предпазливо, на малки глътки. Усети затопляне.
Чайлдс бавно огледа стаята, без да знае какво точно търси. Сякаш усещаше нечие чуждо присъствие. Но стаята бе пуста, никой не се бе промъкнал в нея, докато той бе седял приведен над писмените тестове.
Сенките, хвърляни от настолната лампа, го караха да се чувства неспокоен. Той отиде до стената и повдигна превързаната си ръка, за да запали полилея. Спря, преди да докосне ключа, и се вгледа в пръстите на ръката си: изненада го неочакваното изтръпване, сякаш бе получил слаботоков удар. Сведе поглед, когато усети същото изтръпване и в другата си ръка, с която държеше чашата с уискито. Дори му се стори, че чашата леко вибрира.
Невидимите коварни иглички като опипващи пръсти отново проникнаха в главата му.
Тялото му потръпна и той бързо се отпусна върху близкото канапе. Чашата падна на пода, килимът попи изсипалата се от нея течност. Чайлдс затвори очи, когато усещането за ледените иглички стана нетърпимо. В главата му се въртяха неистово различни картини: компютърни матрици, лица, стаята, в която се намираше, цифри, символи. Влитаха и излитаха от нея отминали случки, собственото му лице, страховете му, отдавна забравени сънища.
Той изстена, искаше единствено хаосът да изчезне. Опита се да отблъсне назад пронизващите ледени пипала, да възвърне трезвостта на своята мисъл.
Мускулите на лицето му се поотпуснаха, когато усещането за проникване на студените пипала отслабна, но гърдите му продължиха да се издигат високо при всяко вдишване. Втренчи невиждащи очи в сянката на отсрещната стена. Нещо се опитваше да се добере до него, нещо — или някой — се опитваше да проникне в мислите му.
Без да му оставя време да се съвземе, пълзящото странно усещане отново се появи, изопвайки всяка фибра на тялото му, постепенно настанявайки се в неговото съзнание.
— Не! — изкрещя Чайлдс.
Но То беше там, вътре, търсещо, поглъщащо неговите мисли. Настаняваше се в него, за да ограби мозъка му. То нахлу в съзнанието му и започна да се рови в мислите му за острова, за училищата, в които преподаваше, за Ейми, за Фран, за… Габи. За Габи! Стори му се, че се спря на тази мисъл.
Чайлдс направи усилие да стане от канапето, съпротивлявайки се на това чуждо съзнание. Въпреки болката, бавно отстраняваше едно по едно всичките ледени пипала, сякаш те наистина съществуваха в главата му. Почувства как хватката им става по-слаба и от пренапрежение падна на коленете си. Насили се да мисли единствено за бяла мъгла и за нищо друго. Нищо, което щеше да го разсее и да улесни проникването на натрапника. Скоро в главата му започна да се прояснява.
Но преди да настъпи пълното облекчение, което го остави прегърбен и целия треперещ от изтощение върху пода, той дочу някакъв звук. Бе така реален, че го накара да извие глава настрани и да се взре напрегнато в най-тъмните ъгълчета на стаята.