— Хубаво е — промълви тя, когато пръстите му се забавиха там.
Той се наведе и целуна зърното на гърдата й, а тя зарови пръсти в косата му и ги плъзна към малкото мъхесто триъгълниче на тила му. Чайлдс обсипа с леки целувки рамото й, докосвайки внимателно кожата й със зъби. Сетне устните му докоснаха шията й, така че тя изви глава встрани, изпълнена от чувствена наслада.
Той се отдръпна, не желаеше любовната им игра да стигне твърде далеч. Поне не веднага. Тя обърна глава, очите й блестяха.
— Обичам те! — простичко рече Ейми.
Той я целуна бързо и отстрани паднал върху лицето й кичур.
— Горе ни очаква широко и уютно легло — прошепна Чайлдс.
Ейми сведе очи, сякаш внезапно я изпълни свян.
— Обожавам да бъда с теб. — Отпи от мартинито и почувства, че по тялото й се разлива приятна топлина.
Той й помогна да изсипе шампоан върху косите си, втриваше го в тях с едната си ръка, а с другата разтриваше гърба й с бавни и лениви движения. Накрая я изтегли изпод душа и тя застана пред него. Златистата й гъвкава фигура бе така възбуждащо невинна в своята голота, а усмивката й — така разбираща… Чайлдс избърса тялото й с хавлията с внимателни, гальовни движения, сякаш всяко по-грубо докосване можеше да разкъса нежната кожа. Краката й се разтвориха леко, когато започна да ги подсушава. Спря, за да осее с целувки корема, хълбоците и вътрешната страна на бедрата й.
— Джон! — прошепна тя и в тона й имаше сдържано нетърпение. — Може ли да се качим горе?
Той се изправи, взе закачения зад вратата на банята халат, загърна я и с висящите ръкави се опита да завърже ръцете й.
— Качи се — усмихнато рече той, — а аз ще налея по още едно питие.
Вече във всекидневната, Чайлдс чу шума от стъпките на босите й крака над главата си, а след това и изскърцването на леглото, когато тя се отпусна върху него. Той бързо напълни чашите и се заизкачва по стълбите, забравил да вземе лед. Ейми, все още обвързана в халата, бе легнала върху завивките и чакаше. Кракът й бе предизвикателно оголен, а халатът — широко разтворен около изящните извивки на гърдите й.
Чайлдс се полюбува на гледката и едва след това влезе в стаята. Остави чашите на нощното шкафче до леглото и седна съвсем близо до нея. Никой не говореше. Гледаха се един друг и умишлено удължаваха усещането за тръпнещо очакване.
Накрая Ейми го притегли към себе си, помагайки му да съблече ризата си в движение. Ръцете му се плъзнаха под халата, продължиха към гърба й. Целунаха се с необуздана страст. Неуморните й длани галеха гърдите му, гърба му, бедрата му, а той обсипваше с ласки снагата й, караше я да стене от удоволствие, да вика името му, преваляла в тръпнеща наслада. Телата им се сляха в едно и двамата се потопиха в блаженство, каквото не бяха познавали…
По-късно лежаха, изтощени и облени в пот. Любувайки се на мъжествения му профил, Ейми прокара пръст по открехнатите му устни, а той го захапа леко, затаявайки дъх.
Ейми положи глава върху гърдите му.
— Знаеш ли — рече Чайлдс, — понякога ми изглеждаш на петнадесет.
— Като сега ли?
Той кимна.
— Това смущава ли те?
— Не, защото познавам жената, която се крие зад тази външност.
— Имаш предвид уличницата в мен ли?
— Не, жената…
Тя го захапа закачливо.
— Радвам се, че ти харесва.
— Ти ощастливи един стар мъж.
— Тридесет и три годишен не означава праисторически.
— Аз съм с единадесет години пред теб.
— Хм, като си помисля, може би си малко старичък. Може да се наложи да преразгледам плановете си.
— Правила си планове?
— Да кажем, че съм имала известни намерения.
— Искаш ли да ми разкажеш за тях?
— Не сега, не си готов да ги чуеш.
— Чудя се дали баща ти ще ги одобри.
— Защо е необходимо той да одобрява всичко?
— Той е важна част от твоя живот и не мисля, че ще се зарадваш на неодобрението му.
— Естествено, но аз все пак живея свой собствен живот, сама вземам важните решения.
— И сама правиш своите грешки?
— Но защо си такъв черноглед — внезапно възнегодува Ейми. — Мислиш ли, че връзката ни е само едно недоразумение?
Чайлдс се опря на лакът и я погледна.
— Не, Ейми, съвсем не мисля така. Отношенията ни са толкова хубави, че понякога ме обзема страх… Страх, че мога да те загубя.
Тя обви с ръка врата му.
— Ти беше този, който издигаше бариери между нас, които трябваше да преодоляваме.
— Дълго време и двамата се бояхме да се разкрием напълно.
— Когато за първи път те срещнах в колежа, ти беше семеен мъж, независимо че живееше разделен от съпругата и дъщеря си. Изглеждаше някак тайнствен, но може би именно твоята загадъчност ме привличаше от самото начало.