Първото видение проблесна пред него, разсейвайки връхлетялата го болка за част от секундата. Не можеше да бъде сигурен какво точно бе видял, защото видението бе мигновено. Мрачната тежест отново притисна главата му, принуждавайки го да направи рязък завой с колата. Храстите и къпинаците край пътя застъргаха по стъклата на автомобила. Чайлдс намали скоростта, но не спря.
Струваше му се, че вижда ръце. Огромни ръце. Силни.
Имаше усещането, че главата му бе напълнена с натрошено стъкло. Не оставаше много път до дома му и Чайлдс напрегна волята си. Движеше се с постоянна, макар и ниска скорост, шофирайки по средата на тясното шосе. За миг видя острия инструмент, движен от огромните ръце. Умопомрачаващата сцена го потресе дълбоко и го накара да забрави всичко друго.
Напрегна се да съсредоточи мислите си изцяло върху пътя и видението изчезна също така неочаквано, както се бе появило. Чайлдс отдръпна крака си от педала за газта и започна да намалява скоростта. Малка капчица пот от мокрото му чело се стече в ъгълчето на окото му и той я бръсна с опакото на ръката си. Движеше се бавно и неуверено. Завъртя волана и фаровете на „Мини“-то осветиха редицата малки къщи в далечината. Разбираше какво става с него и със страх очакваше онова, което щеше да му се разкрие при следващите видения. Почувства отчаяна нужда да бъде зад сигурните стени на дома си. Усещаше се ужасяващо уязвим и податлив на въздействията от лунната нощ, в която околните местности изглеждаха застинали, дърветата — странно плоски, като че ли изрязани от картон, а сенките — плътни и с неестествено ясни очертания.
„Почти стигна, остават само няколко метра, продължавай така!“ — шепнеше той като заклинание. Колата спря пред къщата, Чайлдс загаси двигателя и се отпусна напред, с ръце над волана. Пое дълбоко дъх, напрежението в областта на тила му беше непоносимо. Изтегли ключа от стартера и излезе, залитайки, от „Мини“-то с рамене и глава, облени в сребристо от лунната светлина. Едва улучи ключалката на вратата, отвори я с тяло и се свлече на колене в антрето точно когато видението се вряза с пълна сила в съзнанието му.
Изкривеното от болка лице на стареца бе като живо, в погледа му се четеше единствено ужас. Тънките му изопнати устни изричаха думи, които Чайлдс не можеше да чуе. Докато се опитваше да се освободи от каишите, които го приковаваха към тясната кушетка, от краищата на устата му се стичаха слюнки и капеха на пода. Сухожилията по мършавия му врат изпъваха сбръчканата му кожа всеки път, щом извиеше настрани глава, а уголемената му адамова ябълка трескаво се движеше нагоре-надолу, сякаш човекът преглъщаше. Зениците му бяха разширени, твърде големи на фона на потъмнелите от възрастта ириси. Чайлдс съзря в тях едно отражение — безформена сянка, която увеличаваше своите размери, докато приближаваше все повече към възрастния мъж.
Чайлдс отпусна тежко гръб на стената, когато някакъв метален предмет бе сложен върху челото на стареца. Когато започнаха да разрязват сбръчканото чело, Чайлдс изкрещя и закри с длани очи, сякаш за да закрие сцената от видението. От раната бликна кръв и се стече обилно по лицето на жертвата, обагри белите му коси и скри ужаса, отпечатан в зениците му.
За миг всичко застина неподвижно — единственото движение бе конвулсивното потреперване на съсухреното тяло на стареца, в чието чело дълбоко се бе врязал малкият трион на хирурга. Едно познато усещане изпълни Чайлдс — за съприкосновението на две съзнания. Но само извършителят го бе разпознал.
И го приветстваше с „Добре дошъл“.
— Оуврой?
— Криминален инспектор Оуврой? На телефона.
— Обажда се Джонатан Чайлдс.
— Чайлдс? — Последва кратко мълчание. — А, да, Джонатан Чайлдс. Измина много време оттогава.
— Три години.
— Наистина ли? С какво мога да ви бъда полезен, мистър Чайлдс?
— Това е… доста трудно за мен. Не зная точно откъде трябва да започна.
Оуврой отблъсна назад стола си и намести удобно крак върху единия край на бюрото. Извади с една ръка цигара от пакета и докато я палеше с обикновената си запалка, предостави на Чайлдс време да събере мислите си.
— Спомняте ли си убийствата? — започна накрая Чайлдс.