Оуврой изпусна дълга струйка дим.
— Говорите за децата, нали? Как мога да забравя? Тогава много ни помогнахте.
„И си платих за това“ — помисли си Чайлдс, но не го каза.
— Мисля, че при мен всичко започва да се повтаря.
— Моля?
Оуврой никак не го улесняваше.
— Мисля, че всичко започва да се повтаря — виденията, прозренията…
— Чакайте, чакайте. Опитвате се да ми кажете, че сте открили нови трупове?
— Не, този път сякаш присъствам на самите престъпления.
Оуврой свали крак от бюрото и се приведе, за да вземе химикал. Ако му се бе обадил друг, Оуврой щеше да го счете за някакъв особняк и изобщо нямаше да го изслуша. Но отдавна бе разбрал, че на изявленията на Чайлдс трябва да се гледа сериозно, въпреки резервите му към тях в миналото.
— Опишете ми точно какво сте… „видели“, мистър Чайлдс.
— Но първо искам да се договорим за нещо.
Полицаят изгледа слушалката, като че ли тя беше Чайлдс.
— Слушам ви.
— Искам да бъда сигурен, че това, което ще ви разкажа, ще си остане само между нас двамата. Никакви намеци пред средствата за масова информация! Не искам да се повтори онова, което се случи последния път.
— Вижте, вината не беше изцяло моя. Пресата има невероятно силен усет към всичко необикновено. Опитах се да ги държа настрана от вас, но веднъж подушили сензацията, никой не можеше да ги удържи.
— Искам да ми дадете гаранции, Оуврой. Не мога да си позволя риска те отново да хукнат по петите ми. Достатъчно щети ми причиниха последния път. А и от това, което ще ви кажа сега, може да не излезе нищо.
— Мога само да обещая, че ще направя всичко възможно.
— Не е достатъчно.
— Какво очаквате от мен?
— Уверение, поне за момента, че няма да споделяте с никого онова, за което ще говорим. Само ако откриете някакви доказателства, може да отнесете нещата до по-висшестоящите инстанции, които лично участват в конкретните разследвания.
— За кои разследвания говорите?
— Засега само за едно. Възможно е да започна и друго.
— Бих искал да чуя повече неща.
— Мога ли да разчитам на думата ви?
— Доколкото все още не зная за какво ще говорите, считайте, че съм ви я дал. — Оуврой изписа името на Чайлдс върху лист хартия и го подчерта с двойна линия.
Но Чайлдс отсреща продължаваше да се колебае, сякаш нямаше доверие на инспектора. Оуврой търпеливо изчакваше.
— Разкри ли нещо вашето разследване за момчето, чийто гроб беше отворен вандалски, а тялото му — обезобразено?
Веждите на Оуврой се извиха в почуда.
— Доколкото съм наясно — нищо. Какво знаете за него?
— Аз видях всичко.
— Искате да кажете, както преди? Че сте го сънували?
— Не присъствах физически, но и не сънувах.
— Съжалявам, думата е неточна. Видели сте какво се е случило чрез мисълта си.
— Ковчегът беше разсечен с малка брадва, а тялото — извадено и положено на гредата край гроба.
От другата страна на линията пак замълчаха.
— Продължавайте! — подкани го накрая Оуврой.
— Тялото бе разрязано с нож, а вътрешните органи — извадени от него.
— Мистър Чайлдс, не казвам, че не ви вярвам, но тези подробности бяха отразени от повечето национални вестници. Признавам, че предишния път ви бе трудно да ме убедите. Първоначално ви взех за поредния страдащ от маниакална депресираност, но успяхте да повлияете на изхода на следствието. Дори аз не можех да оспоря достоверността на думите ви, когато ни показахте къде бе заровено тялото на втората жертва. Но сега като за начало се нуждая от малко повече информация. Разбирате ли ме?
Гласът на Чайлдс прозвуча апатично:
— Има нещо, за което вестниците не писаха — поне не този, който аз четох. Сърцето на детето беше изядено.
Писалката, която до този момент непрекъснато се въртеше между пръстите на Оуврой, застина.
— Оуврой? Чухте ли ме?
— Да, чух. Сърцето не е било точно изядено, но е било разкъсано. Патологът установи следи от зъби по него. По тялото също имаше такива следи.
— Какво ще е съществото, което…
— И ние бихме искали да разберем. Какво друго можете да ми кажете, мистър Чайлдс?
— За този случай — нищо повече. Бях там, но не мога да опиша извършителя. Имах усещането, че наблюдавах обругаването с очите на онзи, който го извършваше.
Оуврой се прокашля.
— Научих, че сте се преместили на островите в Пролива след последната ни… съвместна работа. Оттам ли се обаждате сега?
— Да.
— Имате ли нещо против да ми оставите адреса и телефонния си номер?
— Искате да кажете, че го нямате въведен в компютъра си?
— Ще ми спестите времето за търсене.
Чайлдс му ги съобщи и след това попита: