Лео и аз обикаляхме и се дебнехме един друг върху нагорещения пясък. Витлото на чакащия самолет се въртеше все по-бързо и по-бързо, като вдигна пясъчна буря наоколо.
Мъжете оформиха кръг. Вини извади пистолет и се опита да се прицели. Нямах време да му обърна достатъчно внимание, но успявах да задържа Лео между нас. Мярнах отблясък от светлина в пейзажа близо до старата контролна кула. Мигновеното отклоняване на вниманието ми бе достатъчно за Лео. Нахвърли се върху мен и се оказах по гръб, като се опитвах да отблъсна с крака щракащата му челюст от врата си.
Това, което бях забелязал в далечината, се оказа отблясък от обектив на камера. Оттласнах Лео от себе си и се претърколих да стъпя на крака. Близо до контролната кула бе паркиран репортажен микробус на Канал седем. Усмихни се! Участваш в „Искрено и лично“!
Тогава Лео отскочи и се засили. Но явно целта му не беше да ме нападне. Премина покрай мен, заобиколи Вини, а после и Сю. Не беше от тези, които се спасяват с бягство, но кой знае… всичко ставаше толкова бързо. Не можех да преценя какво прави.
За секунди той направи завой сред облак прах. Насочи се право към Сю. Нямаше начин тя да успее да се махне от пътя му. Прицели се в краката й и я събори. Тялото й изхвърча във въздуха. Приземи се по гръб с глух удар. Изкара ми въздуха толкова внезапно, че се олюлях. Лео не сваляше поглед от мен. Щом забеляза реакцията ми, пак се ухили гнусно. Беше разбрал, че когато наранява Сю, наранява и мен. Болеше ме, когато си поемах дъх, и осъзнах, че може да й е счупил някое ребро. Щом започна да се промъква към мен, се опитах да си внуша, че всъщност не съм наранен.
Вини не обръщаше внимание на Сю. Изцяло се бе съсредоточил върху нашата схватка. Усещах болката, гнева и покрусата на Сю. Лео бе наранил моята женска и щеше да си плати за това.
Нахвърлих се върху него с дълбоко гърлено ръмжене. Захапах го. Разкъсах го, заслепен от ярост. Не бе подготвен за отчаяното ми нападение и падна настрани.
Чух гласа на Лео от озъбената муцуна и се стъписах.
— Застреляй момичето! — нареди той.
Сю изпадна в паника. След това всичко се разви в забавен каданс. Вини се извърна към нея. Усетих, че тя се опитва да побегне, но бе тромава заради предишното нараняване при падането. Нямаше да успее. Опитах се да докопам Вини. Да го съборя или поне да избия оръжието от ръката му. Лео се стрелна към мен и трябваше да отстъпя. Видях как Вини вдига пистолета и се прицелва. Дръпна спусъка и изстрелът изтрещя.
Двайсет и девета глава
Куршумът попадна в дясната лопатка на Сю и я завъртя. Загуби равновесие. Шокът и болката ме накараха да се препъна. Свлякох се на земята сред облак прах и козина. Усещах раната й като собствена. Въздухът се изпълни с металния мирис на медна сплав. Лео оголи зъби в хищна усмивка. Тръгна наперено към мен, вирнал нос към миризмата. Езикът му се стрелна и облиза муцуната. Знаеше, че бях негов. Беше само въпрос на време.
Не можех да си поема дъх. Болката на Сю измести всичко останало от съзнанието ми. Кръв. Когато погледнах към гърдите си, видях кръв. Дупката от куршума на рамото й бе с размерите на юмрук, а плътта бе отнесена от мощта на изстрела. Опитваше се да не губи съзнание. Борех се заедно с нея. От шока сърцето й заби по-бавно. Миризмата надделяваше над всичко. Повдигна ми се.
— Край на играта, Тони — дочух гласа на Лео откъм оплесканата му с пяна муцуна. Зад свитите му назад уши стърчаха кичурчета твърди косми. Здравото, мускулесто тяло на кафяви ивици бе потънало в пот. Господи, колко беше грозен!
— Трябваше само да ми върнеш куфарчето, Джодоне.
Преди не бях говорил във вълчи вид. Но трябваше да отвърна:
— Какво? Да ти позволя да ме съсипеш и после да накараш някой да ме убие, както направи с баща ми? Дори не ти стиска да го извършиш сам, скапана мършо!
Погледът му се изпълни с омраза и във въздуха се разнесе лютивата миризма на мексикански пипер. Оголи зъби. Действително бе дошъл краят на играта. Опитах да помръдна, напрегнах цялото си тяло да се изправя на крака. Няма да се дам така лесно. Не можех да позволя Сю да умре неотмъстена. Разбирах, че ще умра заедно с нея. Сърцето ми щеше да спре да бие едновременно с нейното. Толкова силна бе връзката между нас.
Дори е хубаво, че се получи така. По-добре да умрем заедно, отколкото да живея без нея. Но, проклет да съм, ако той не умре заедно с мен.