Видях Кармине, Джери и Майк да се запътват към нас. Откъде бяха изникнали? Кой ги е повикал?
— Трябва да я преместим в хангара — нареди Карл. — Внимателно. Състоянието й е тежко.
Наблюдавах ги от мястото си, докато пясъкът се вряза в кожата ми. Джери и Майк хванаха краката на Сю, а Кармине плъзна големите си, деликатни ръце под гърба й. Лицето му бе на едно ниво с моето и той ме погледна за първи път.
— Господи, Тони, изглеждаш ужасно! Какво ти е сторил Лео?
Не отговорих. Не можех да отговоря. Втренчи се в мен твърдо и продължително.
— Ще се погрижим за приятелката ти. Карл ще я оправи.
Бръкна в джоба на панталоните си и пусна връзка ключове за кола на пясъка пред мен. Мозъкът ми регистрира действието, но не се пресегнах да ги вдигна. Изискваше се прекалено голямо усилие.
— В багажника има гащеризон — каза той. — Не е кой знае какво, но ти трябва някаква дреха. Бурята ще се разрази всеки момент.
Погледнах се. Изглеждах смачкан, но се чувствах още по-зле. Бях почти пред вцепенение. Единственото, върху което можех да се съсредоточа, бе виртуалната първа помощ. Ритъм, ритъм, дишане. Ритъм, ритъм, дишане. Нищо друго нямаше значение. Продължавай да вливаш кислород в мозъка й, запази я жива, докато лекарят си свърши работата. Беше съзнателно усилие.
Вдигнаха я с едно общо премерено движение, сякаш бяха репетирали. Когато я понесоха, усетих, че очите ми се разширяват. Кръвта се изтегли от лицето ми от усилието да я държа спокойна. Можеше да чувства и изпитваше болка. Велики боже, как само болеше! Не трябваше да изпитва нищо. Но щом аз можех да я усещам, какво ли получаваше тя от мен?
— Идва в съзнание — прошепнах. Погледнах умолително Карл. — Дай й нещо за болката, преди да започнеш, а?
Очите му се разшириха, светна с фенерче в зениците й и изруга. Хукна към хангара с бясна скорост.
Докато я отнасяха, се наложи да си задам въпрос. Промъкна се в съзнанието ми, преди да мога да го спра. Готов ли бях да рискувам живота си за тази жена? Защото точно това правех. Ако Карл не успееше да я излекува, щеше да ме пресуши. Да ме повлече със себе си в черната бездна. Дишах вместо нея, карах сърцето й да бие, сякаш съм животоподдържащ апарат в болница. Усилието щеше да ме изчерпи малко по малко. Вече бе започнало.
Едва я познавах. Само трябваше да я пусна. Да задържа дишането си и да не карам сърцето й да бие. Щеше да отнеме няколко минути. Ако оцелеех, можех да се върна към предишния си живот.
Не. Не искам да вземам решението точно сега. Не и преди Карл да има възможност да се заеме със Сю.
Останах коленичил, докато те се отдалечаваха с нея. Можех да се съсредоточа единствено върху биенето на сърцето й. Не исках да се разсейвам с допълнителни движения. Но с отдалечаването й усилието ставаше по-голямо. Близостта й улесняваше поддържането на живота. Изправих се в горещия пясък. Краката ми трепереха и усетих пробожданията на болката, когато нагорещеният кварц помете тялото ми. Нямаше значение.
Боби ме наблюдаваше мълчаливо, докато се влачех изнурено към хангара, и ме следваше като куче на каишка.
Момчетата сложиха Сю на маса, която Карл бе забърсал с ръка. В металната сграда бе прашно, но прохладно и защитено от горещия вятър. Странно, че беше хладно. Сигурно стените са изолирани, иначе щеше да е като в пещ.
Карл незабавно се залови за работа. Разкъса останките от ризата на Сю върху раната и се обърна към наобиколилите го мъже. Снежнобелият й сутиен бе подгизнал от алена кръв. Никой не гледаше. Беше прекалено интимно.
— Джери, поздравления! Повишен си в медицинска сестра. — Ритна черната чанта на пода към мъжете. — Кармине, намери вода. Чиста, ако може. Намери някакъв начин да я затоплиш. Майк, донеси принадлежностите ми от колата. Джери — продължи той, докато се свличах на пода в ъгъла, — извади два чифта ръкавици от чантата и един от големите тампони със спирт.
Никой не възрази. Карл е лекарят. Той отговаря. В противен случай следващия път, когато някой от тях имаше нужда да бъде закърпен, Карл ще стои и ще ги гледа как умират. Хипократовата му клетва съдържа елемент на отмъстителност.
Той коленичи и извади малко стъклено флаконче от черната чанта. Вмъкна спринцовка през капачето. Обърна флакона и бавно изтегли прозрачната течност с иглата. Сърцето ми заби по-бързо и Сю реагира на паниката ми, опитвайки се да дойде в съзнание. Гледах как Карл изтегля въздуха от спринцовката, като изпръска капчица от течността. Едната му ръка държеше спринцовката, докато другата се пресегна в очакване към станиоленото пакетче — Джери го постави в ръката му като истинска сестра. Разкъса пакетчето със зъби и усетих внезапния полъх на спирт. Грабна салфетката и отърси обвивката. Когато почисти свивката на ръката на Сю, извърнах поглед. Продължавах да се увещавам, че това е полезна прозрачна течност. Познавах Карл и му имах доверие. Но стиснах здраво юмруци и притиснах крака към гърдите си.