Нямах представа за кого или за какво говори, така че не отвърнах. Боби докосна Сю. Мен. Нас. Постави ръката си точно върху раната й и я затвори. Усетих натиск, но не и болка. Държах живота й в ръцете си и го пазех. В съзнанието си се превърнах във вълк.
Тогава обвивката се свлече. Сякаш досега Боби се бе сдържал. Да освободи този — или това, — което в действителност представлява. В помещението закипя енергия и накара всяко косъмче от тялото ми да настръхне. Вдигнах глава и зяпнах. Боби бе окъпан в сребрист отблясък, който извираше от него. Внезапно примигнах. Само за миг си помислих, че виждам как се променя. Видях формата, скрита в кожата му, да надзърта и да се плъзва обратно. Не разбрах какво е. Просто проблясък. Но каквото и да беше, каквото и да представляваше, нямаше козина.
Ослепително ярка светлина запулсира около него. Наложи се да стисна клепачите си. Дори и тогава виждах отблясъци в мрака. Образът се бе запечатал в ретината ми.
Жизнената нишка на Сю засия по-ярко. По-ярко дори от първия път, когато я бях докоснал. С всяка секунда пулсираше все по-бляскаво, докато се превърна в пленена звезда. По двама ни се понесе прилив на енергия. Обгърна виртуалното ми тяло, докато не засветих като нова звезда. Почувствах се ободрен, изпълнен със сили. Почувствах, че тялото на Сю започва да оздравява. Щеше да я изцери! Правеше това, което можех и аз, но в сравнение с неговите, моите способности бяха като мравка до булдозер.
Изведнъж спря. Тишината бе оглушителна. Стреснах се и вдигнах поглед. Сю още кървеше върху масата. Но беше малко по-добре. Щеше да се справи. Сърцето й биеше само. Дишаше самостоятелно. Без това напрежение вече можех да помисля за себе си. Но не изпитах благодарност. Бях вбесен.
Мълниеносно се надигнах и закрачих към него. Беше се навел над нея със здрав и напълно свеж вид.
Сграбчих ризата му с ръце и приближих лицето му до своето.
— По дяволите! Защо не довърши? Можеше да я излекуваш. Защо спря?
Пресегна се бързо като змия и стисна врата ми. Рязко го завъртя. Карл и момчетата тъкмо влизаха.
— Ето защо — прошепна той остро. — Това, което направих, е достатъчно нередно! А сега се обличай и ела да се видим отвън. Ще оцелее.
Отърси се от най-здравата ми хватка без никакво усилие и излезе. Заговори, без да се обръща:
— Не ме карай да се връщам да те взема.
Погледнах Сю. По бузите й се беше появил цвят. В гърдите й, където преди не бе имало нищо, се бе образувала локва кръв. Гръдният й кош се надигаше и спадаше самостоятелно и в главата си усетих увереността й. Върви. Ще се оправя. После отново заспа.
Не знаех дали ще се оправи, но сега поне имаше шанс.
Трийсета глава
Намъкнах синия гащеризон. Беше ми къс и широк. Но поне ме прикриваше. Точно когато излизах от хангара да отида при Боби отвън, дочух изпълненото с изумление и задоволство възклицание на Карл, след като бе стигнал до масата. Можах да подуша стъписването му.
— Едноминутно чудо. Мамка му!
Някой бе изпитал лек гняв. Не можах да разбера кой. Карл и останалите ме бяха зяпнали, докато излизах. Наистина чудо, а сега аз излизах навън да се срещна с него.
Тежката метална врата шумно запротестира, докато напусках хангара. Затръшна се зад гърба ми. Боби се бе облегнал на стената и палеше цигара. Не ме погледна, докато не стигнах до него. Тръгна нанякъде и явно очакваше да го последвам.
Отново бях в състояние да мисля. Почти бях възвърнал самоличността си. Заради това щях да го послушам.
Отправихме се към самолета. Труповете бяха изчезнали. Сигурно момчетата са се погрижили. Не знаех къде са ги сложили, нито ме интересуваше. Слънцето печеше над спечената пръст. Наложи се да примигна няколко пъти, за да привикнат очите ми. Вече се чувствах изпотен в гащеризона, но нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен факта, че Сю имаше шанс.
Боби спря рязко, щом усети, че сме се отдалечили достатъчно от хангара. Извърна се към мен. Лицето му бе набраздено от сърдити бръчки.
— Да не си се побъркал съвсем? С това, което току-що направи, автоматично си подписваш смъртната присъда!
От устата му блъвна кълбо дим и вятърът го издуха право в лицето ми.
Предположих, че има предвид стълкновението ми с Лео.
— Щеше да убие Сю — отвърнах с приглушен, но също толкова гневен тон.