— Винаги нащрек — развеселено поклати глава. — Сигурно затова те харесвам. Жалко, че не притежаваш повече сила — можехме да те вземем в Следотърсачите.
Без коментар. Но трябва да призная, че Боби беше типичен представител на тази организация. Нямах намерение да се раздрънкам.
Кармине и Майк се появиха пред хангара. Не ни обърнаха внимание и се заеха да влачат телата към втория хангар.
В тяхно присъствие миризмата на Боби издаваше притеснение. Извърна се и бързо постави контактната си леща. Запъти се към самолета и размаха пръст да го последвам. Седна на долните стъпала, където беше по-хладно. Бялото найлоново въже се разтегли със скърцане, щом стълбата опря в пистата. Седнах на земята. И без това гащеризонът бе омазан с масло.
Заговори:
— Ако не си от семейството, тогава допускам, че си бил случайно нападнат — интонацията загатваше за въпрос.
Добре. Прецених, че „семейство“ според неговото разбиране означава останалите Сази. Нямах нищо против да му кажа какво се случи.
— Беше нападение, но неслучайно. Тя бе твърдо решена да ме убие.
— Знаеш ли коя е? — тонът му бе делови. Кимнах.
— Да. Казва се Барбара Херера, макар че човек никога не би се сетил за презимето й, като я гледа. Червенокоса, зеленоока. Но не беше вълчица, когато ме нападна. Беше си обикновена жена, която ме бяха наели да очистя.
Челюстта му леко увисна. Не вярвах, че вече мога да го изненадам с нещо.
— Нападнала те е в човешки вид?
Отново кимнах. Горещият вятър навя пясък в очите ми. Примигнах няколко пъти да изтикам песъчинките и се обърнах така, че вятърът да духа в гърба ми. Пясъкът явно не пречеше на Боби. Погледнах небето. Навярно бурята щеше да ни се размине. Хубаво. Сигурно скоро щяхме да имаме нужда от самолета.
— След промяната, тя обучи ли те? Представи ли те на глутницата? — Всеки път поклащах глава. — Поне показа ли ти как да ловуваш?
— Знам как да ловувам — отвърнах със свиване на рамене.
Примигна. Опрях се назад на ръце, протегнах крака и кръстосах глезени. На сянка пясъкът бе по-хладен, но не много.
— Наели са те да я убиеш. Бяха ли ти дадени специални инструкции как да го направиш?
— Не приемам инструкции. Много добре го знаеш.
Поклати глава и премести тялото си така, че дългите му крака опряха в стълбата.
— Можем да бъдем убити само по определен начин. Видя какво сторих с Лео и останалите. Бяха ли ти дадени инструкции да стреляш първо в сърцето, после в главата?
Никак не ми допада да обсъждам методите или клиентите си с явно ченге.
— Вече ти казах, не приемам инструкции. Какво значение има?
Никога преди не бях виждал тази страна на Боби — абсолютния авторитет.
— Ще мога да разбера дали поръчителят е бил обикновен недоволен човек, или някой от нашите я е искал мъртва. Успя ли да свършиш работата? Кой беше клиентът?
Не можах да му отговоря. Буквално не бях в състояние. Опитах се, но изведнъж дъхът ми пресекна. Не можех да дишам. Сю не можеше да диша. Ставаше нещо много, много лошо.
Стиснах гърлото си с ръце. Вдишах през носа и устата, но не беше достатъчно. Не можех да обясня на Боби какво не е наред, но той усети.
— Какво, по дяволите, става? — попита. Извади пистолета си, когато паднах странично на земята. Понесе се към хангара с мълниеносна скорост. Толкова ми се искаше да го последвам, ала единственото, което ми се удаваше, бе да се боря за всяка глътка въздух. Някой убиваше Сю, но бях безсилен да го спра. Не можех да се изтръгна. Когато Боби ме остави, защитата падна. Сега умирахме заедно. Най-накрая примката се беше затегнала и ме задушаваше.
Не можех да дишам. Нямах въздух. Започнах да виждам петна и бели искрици. Усетих как за миг Сю отвори очи. Над нея се бе надвесил Джери с безизразно изражение. Виждах го размазано през дебелата пластмаса, която притискаше към лицето на Сю. Беше й невъзможно да се съпротивлява. Аз не можех да се съпротивлявам.
Не искам да те загубя. Изпратих мисълта към Сю. Последната ми мисъл. Искрите се сблъскаха и се разраснаха, докато всичко пред погледа ми стана бяло. Светът изчезна.
Трийсет и първа глава
Въздухът ухаеше на свежи екзотични цветя. Обедното слънце нажежаваше кълбото омара над верандата, където стоях, обгърнат от златисто одеяло, толкова знойно, че дори насекомите бяха замлъкнали. Представете си Ню Орлиънс през август.