— Късмет следващия път — извиках му аз.
Обърна глава, все още увиснал във въздуха, сякаш бе закачен на въже. Главата му е голяма почти колкото юмрука ми, а диаметърът в средата на дългото му тяло бе почти колкото кръста ми. Той спря върху мен златисточервения си поглед и заговори. Още не съм свикнал да гледам как устата на змията се движи и от нея излизат думи. Непрекъснато очаквам някой да изскочи иззад дървото и да извика: „Хвана се!“
— Ти я ссс-тресна — оплака се той. — Дължиш ми обяд.
Полъх на изкипяло кафе замъгли собствения му мирис на тропическа лоза — почти неразличим сред заобикалящата го растителност.
— Извинявай, извинявай. Май си станал по-бавен.
Езикът му възмутено се стрелна към мен. Изпълзя нагоре по дървото в очакване на следващата жертва.
Змии. Всичките са еднакви.
Олеле! Изведнъж ми стана ясно как мислят змиите. Замислих се върху всичко, което бях научил през последните няколко дни. Онова, през което бях преминал миналата година, ми се стори напълно излишно. Опрях се на парапета на верандата и се загледах в джунглата. Островът бе собственост на Кармине и Линда. Подходящо кътче да се покриеш както от ченгетата, така и от враговете. Лео имаше приятели и те ме тревожеха повече, отколкото Съмърс и Вито Преца, взети накуп.
Искаше ми се Бабс да ми бе разказала повече, да ми бе подсказала как да оцелея в новия свят. Трябваше повече да се вслушвам в думите й. Но тя избяга от стореното. Не искаше да признае греховете си, преструваше се, че това — че аз — никога не се е случвало.
Бабс бе извършила престъпления, но не такива, каквито бях очаквал. Нямаше нищо лошо да използва способностите си за самозащита. Нямаше нищо лошо и да ме убие. Но се прецака, защото бях оцелял и се бях превърнал в един от тях. Бе нарушила върховния закон на Сази. Престъплението заслужаваше смъртно наказание, а Боби е един от екзекуторите.
По думите на Боби, всяко престъпление на Сази, извършено извън времето на пълнолуние, което може да доведе до влизане в човешки затвор, попада в правомощията на Следотърсачите. Те са съдията, съдебните заседатели и палачът. Без обжалване. Без втори шанс. Правилото е просто. Нарушаваш закона — независимо дали хората те заловят, или не — и разплатата е бърза и безмилостна. Или бой, или смърт. Но боят не е като да те плеснат през ръцете. Заема се или водачът на твоята глутница, или агент на Следотърсачите. Прилаганите методи зависят от вида на наказваното животно. Зъби, нокти или, както при Боби, смачкване.
Има екипи от юристи, които защитават Сази в човешките съдилища, когато престъплението е дребно. Ако е тежко… обвиняемият няма да се яви пред съда. Никога.
След като Бабс ме бе нападнала за самозащита, простъпката й се считаше за дребно престъпление. За него Боби само щеше да я натупа хубавичко. Но погрешният й ход беше, че не му е съобщила за оцеляването ми. Освен това не ме беше обучила. Ако случайно превърнеш някого в Сази, следва да се увериш, че притежава уменията на вида. Трябвало е да ме научи да ловувам и да ми покаже как да прилагам магическите си способности — дори не бях подозирал, че ги притежавам, — за да е сигурна, че хората никога няма да ме видят. Това е вторият по важност закон. Боби бе впечатлен от начина, по който се прикривах, като по време на промяната се затварях в хотелската стая.
Престъпленията на Бабс бяха наказани с бой. Толкова сериозен, че почти седмица не можа да стане. Смърт и болка. Типично за Фамилията уреждане на проблема, макар сравнението никак да не допадна на Боби.
Той също бе извършил нещо, което определяше като „възстановяване на щети“ в моя полза. Явно имах право собственоръчно да я накажа за това, че ме е превърнала във вълк. Но не знаех как да поискам, а нямах нито глутница, нито семейство, което да го направи от мое име, така че той пое ролята на „загрижен настойник“.
В продължение на дни Бабс не изглеждаше никак добре и още не е съвсем на себе си. Боби беше стриктен. Но бе изненадана, че не я убиха на място; беше очаквала да умре. Затова и бе скрила истината. Страхуваше се.
Боби бе снизходителен, но можеше и да не е. Следотърсачите стоят зад своите. Каквото и решение да вземеше действащият агент, беше правилно. Помислих си, че то може да доведе до злоупотреби, но когато си в състояние да надушваш лъжата, идеята да прибегнеш към нея едва ли е толкова привлекателна. Боби сподели, че самия него го чака бой от наставничката му Фиона Моние, французойка, доста зъл кугуар.