— Мъжът, когото пръв споменахме и после изчезна, е известен на властите в Лас Вегас като Леополд Скаполо с прозвището Щастливецът Лео.
Така ли? Никога не бях го чувал.
— Към него многократно са повдигани обвинения за пране на пари и рекет. Подозира се, че е бил замесен в отвличането и убийството на няколко танцьорки от Лас Вегас.
Следващата размазана снимка бе моя. Беше стара фотография, но не знаех откъде се бяха сдобили с нея.
— Този мъж е известен на местните власти като Тони Джодоне. Източници от полицейското управление предполагат, че името е фалшиво.
Колко проницателно.
— Неотдавна е била издадена заповед за арест на господин Джодоне по обвинение в предумишлено убийство.
Е, добре де, все пак първо трябва да го докажат. Честно казано, вече нямаше никакво значение. Боби ме бе предупредил, че ако не си сменя работата, отново ще ме посети, и то не да си побъбрим. Май щеше да се окаже, че в края на краищата ще клекна.
Обзе ме щастие. Проклет да съм, ако знам защо.
Ерин продължи:
— Разговаряхме с детектив Робърт Съмърс от отдел „Убийства“ на Четвърти участък.
Боб се появи на екрана на живо от летището. По телевизията изглеждаше още по-грозен.
— Детектив, мислите ли, че изобщо ще откриете някое от телата, показани в материала?
— Виж, Ерин — отвърна той, — след като получихме сигнала за престрелката, на летището работи екип криминолози. Обявили сме микробуса за издирване и сме помолили Ръководство въздушно движение да съобщи, ако възникнат аномалии по радарите. Ако са някъде навън, ще ги открием.
— Но ще намерите ли телата?
Едновременно поклати глава и сви рамене.
— Съмнявам се, че оцелелите са взели телата със себе си. Планираме да използваме сканиране с инфрачервени лъчи от хеликоптер веднага щом слънцето залезе. Ако са заровени наблизо, ще ги открием.
Може би щяха да успеят, ако бе останало нещо за намиране. Знам какво е направил Боби с телата. Няма да бъдат открити. Първите няколко дни на острова, Боби прекара в сън в джунглата заради угощението.
Картината изчезна от екрана.
— Няма нищо, тук го монтирахме — обясни Линда. — Почакайте малко.
Отново се появи Ерин. Друг тоалет, същата прическа.
— Аз съм Ерин Стюарт. Предаваме на живо от погребалния дом „Глендейл“, където се провежда заупокойна служба за отвлечената жертва Сюзън Куентин. Бяхме помолени да останем отвън по време на службата от уважение към опечалените. Службата явно е свършила и хората започват да излизат.
— Вече са правили заупокойна служба? — попитах. — Май доста бързат?
Неочаквано ме изпълни гняв от безочието и алчността им.
Мирис на изкипяло кафе изпълни стаята. Идваше откъм Линда.
— Още не си видял и половината, драги. Гледай и се учи.
Ерин бързо тръгна напред, като застави оператора да подтичва след нея. Приближи се до млада жена в траур. Очите й бяха зачервени и подути. Гледай ти, Лий.
Момент. Коя е Лий?
От предишната ми работа. Приятелката, при която спах онази нощ. Радвам се, че й липсвам.
Какво? Сю — запитах наум, — тук ли си? Престанах да гледам и се върнах в спалнята й. Сю не бе дошла в съзнание. Никакво движение. Но щом я докоснах… малки електрически искрици. Едва доловими, като насън.
Тони?, каза един глас в главата ми и изчезна. Отново я повиках. Нищо. Да не би да си въобразявах?
Бети незабавно се озова до мен. Енергията пращеше у нея, обгърна ме и започнах да разбирам защо е толкова важна в глутницата.
— Говори, Тони. Какво става? — постави нежно ръка на рамото ми. Миришеше на загриженост и любопитство.
— Усетих я. Само преди миг. Но отново изчезна — поклатих глава и се опитах да събера мислите си.
Лешниковите очи на Бети излъчваха интелигентност.
— Видеото — каза тя бавно. — Продължавай да гледаш. Може би достига до нея.
Разбрах какво има предвид.
Решително се върнах в дневната и минах пред Линда и Бабс. Внезапно и двете замирисаха на страх. Пренебрегнах къркоренето на стомаха ми при апетитната миризма. Напоследък не се храня добре.
Взех дистанционното от Линда и натиснах бутона за превъртане на лентата. Върнах я до момента, когато се появи Лий. Настаних се до Линда на канапето, изцяло съсредоточен върху екрана.