— Много хлъзгав трик.
— О, два пъти по-хлъзгав, отколкото си мислиш. Но не от страна на сестра ми, а от страна на майка ми. По-късно разбрах, че мама е знаела много добре какво става. Казала им, че сме го обсъдили. Но не бяхме. Имах си собствен живот. Имах си хубава работа и удобен апартамент. Дори имах постоянна връзка — за миг се натъжи. — Но всичко това вече не съществува. Господи, колко ми липсва!
— Кое?
— Животът ми! Направи така, че първо да ме уволнят, а после — да ме накарат да напусна жилището. Дори отчужди приятеля ми.
Отново го долових — набръчкания карамел, който остава, след като кафето се е изляло на котлона, приглушен под надигащия се скръбен мирис на мъгла. Очите й се насълзиха и тя отново отпи.
Олеле, боже! Надявах се, че поне няма да се наложи да я гледам как рони сълзи.
— Не се сприятелявам лесно. Връзките ми с мъже са още по-трудни. Когато отдалечи Робърт от мен, осъзнах, че никога няма да ми позволи да бъда с друг. Измайстори го толкова ловко — стрелна ме с поглед, за да провери дали се чувствам неудобно, като ми говори за бивш любовник.
Не ме интересуваше и й го казах:
— Малко са нещата, които могат да ме притеснят. Не е много това, с което можеш да ме изненадаш или смутиш. Продължавай да говориш.
Изчерви се и пак извърна поглед, размърда се притеснено и смени темата:
— Когато се премести при мен, нещата изглеждаха съвсем невинни. Позволих й да вземе спалнята ми. Апартаментът имаше само една спалня, затова аз спях на канапето. Мислех, че ще остане за няколко седмици, докато си намери ново жилище. Но тя нямаше намерение да си тръгне. Съседите я мразеха. Направи толкова оплаквания срещу всички, че накрая ме принудиха да напусна.
Леле! Това не е лесна работа. Живял съм в съседство с някои доста досадни хора, но никога не съм успявал да накарам да ги изритат.
— След като намерих сегашната къща, започна да отправя дребни молби. Съвсем дребни, нали разбираш, от типа: „О, Сузи, би ли ми помогнала с лекарствата? Не мога да си спомня кои съм взела днес.“ Реших, че ако паметта й отслабва, за мен сигурно ще е по-добре да контролирам пиенето на лекарствата. За да не вземе свръхдоза.
Кимнах.
— И така, малко по малко тя просто нахлу в моето пространство. „О, не, Сузи, не трябва да купуваш този сапун. Причинява ми ужасна алергия“, или: „Сузи, миличка, трябва ли да слушаш рок музика? Толкова ми е трудно да се съсредоточа.“ Опитах се да я накарам да се чувства като моя гостенка, но това положение не я устройваше. Искаше тя да режисира спектакъла. Не, и това не е съвсем точно — каза и поклати глава. — Искаше да стои зад кулисите и да ръководи, а аз да застана пред камерата и да играя представлението.
Бирата имаше нужда да излезе. Извиних се, че трябва да отида до тоалетната. Кимна учтиво, втренчи се в празното пространство, докато бавно обикаляше ръба на чашата си с пръст.
Не губих време. Исках да се върна веднага. Компанията й ми беше приятна, макар разумът да ми говореше друго. Дори я харесвах. Минута-две се опитвах да разбера защо. Притежаваше нещо, не знам какво точно, може би издръжливост, което бе освежаващо за мен. Отношение от типа „усмихни се и търпи“. Но щом искаше да умре, положението трябва силно да се е влошило. Исках да чуя втора глава.
Върнах се във всекидневната. Чашата й отново бе пълна. Бързият поглед към прозрачната бутилка с ром на бара потвърди, че работата е сериозна. Кажи-речи, две трети бяха отишли с три сипвания.
Приближих се и взех чашата от ръката й. Погледна ме стреснато.
— Задръж — казах й аз. — Ако припаднеш, няма да можеш да говориш. Вече си достатъчно отпусната.
Отидох до бара и й налях само кола. Взе чашата, кимна и я пресуши. Заговори, сякаш не бе прекъсвала и съм пропуснал част от думите й, докато съм бил вън от стаята.
— Беки беше красавицата. Висока и атлетична, с руса коса до кръста. Можеше да има, когото си поиска. Аз не съм се родила хубава. Не съм нито висока, нито руса. Всеки ден ми го напомняха. Жената долу беше Беки.
— Нищо де — отговорих, без да се запъна. — Ти поне си възпитана.
Думите ми я накараха да се усмихне. Да се усмихне на мен. Обонянието ми долови лъх на мандарина и подправки. Щастието бе по-силно изразено от благодарността.