— На Беки никога не й е било нужно да бъде учтива. Красавица е. Хората прощават лошото държание на красивите хора.
Свих рамене. Не можех да не се съглася.
— Беки мисли, че съм егоистка. Че желая да водя някакъв бурен живот сега, когато имам пари. Направо е убедена, че искам да изхвърля мама на улицата.
— А ти искаш ли?
— Честно ли? Понякога. Но не мога. И навярно не бих го направила, ако зависи от мен. След като спечелих парите, купих голяма къща, доста по-голяма, отколкото ми е нужна. Прецених, че ще има достатъчно място за мама и една-две стаи за мен, където да се усамотя. Винаги съм обичала да бъда сама. Но мама не може да остава сама. Наистина не може. Направо се побърква. Влизам да взема вана, а тя чука на вратата и иска да влезе да си говорим. Аз откачам.
— Добре де, щом действително може да живее самостоятелно, защо не й купиш собствено жилище? Премести я там и край.
Поклати глава толкова силно, че косата й се разхвърча. Алкохолът, реших аз. Движенията й ставаха по-резки, по-силни, сякаш за компенсация.
— Да не мислиш, че не съм опитала? Беше първото, което ми дойде наум. Имам двама много уважавани лекари на моя страна. Щом взех парите, първото, което направих, бе да наема лекарски екип, за да й направят цялостен преглед. Искам да кажа, наистина цялостен. — Ръката й разсече въздуха и почти изби чашата от другата й ръка. — Рентген, ехограф, изследвания на кръвта, всичко. Заведох я на невролог, защото каза, че пръстите й губят чувствителността си. Кълнеше се, че става по-висока, затова я заведох на скенер да проверим дали няма тумор. Всички резултати бяха отрицателни. А и очите й са си съвсем наред. Но ако имаше шофьорска книжка, нямаше да се налага аз да я карам. Лекарят потвърди, че е здрава като бик. Здрава като някой на половината на нейните години. По-здрава от мен. Нарече ги „шарлатани“ и пожела да я прегледа някакъв китаец билкар, за когото й бе говорила приятелка. Не мога да си представя коя приятелка може да й го е казала. Тя няма никакви приятели. Де да имаше! — Поклати изнурено глава. — Мислех си, че парите ще помогнат. Но положението е още по-лошо. С огромни усилия успях да убедя семейството да й позволи да заживее сама. Купих й апартамент. Дори предложих да наема целодневна сестра — изпръхтя гневно тя. — И знаеш ли какво направи? А?
— Нямам представа.
— Счупи си таза!
Вдигнах вежди.
— Сигурен съм, че е неволно.
Погледът й бе студен, но овладян.
— Съвсем нарочно си счупи таза. Най-сетне щях да бъда свободна, а тя не можеше да го понесе.
Съобщи го като факт, не като подозрение. Започвах да разбирам.
Пета глава
— Откъде знаеш, че нарочно се е наранила? — попитах аз.
— Заснета е с камера.
Чакаше да види реакцията ми. Предпазливо се приведох напред и поставих халбата на масата. После се излегнах и вдигнах поставката за крака. Целта на бавните движения бе да прикрия изненадата си. Ставаше все по-интересно.
— Снимала си я с видеокамера?
Миризмата й издаваше смущение.
— Не нарочно. Когато купих къщата, имах договор за алармена система за шест месеца. Срещу крадци, разбираш ли?
Кимнах утвърдително.
— Част от договора включва подмяна на лентите в скритите из къщата монитори на всеки няколко седмици. Къщата наистина е много скъпа, но аз ги бях накарала да настроят системата на доста ниска резолюция и на най-бавна скорост, защото всъщност не притежавам много неща за крадене. Мисля, че мама дори не знаеше за съществуването й. Както и да е, бях излязла да уредя някои подробности за апартамента. Тя ми помогна да избера цветовете на завесите и тапетите. Изглеждаше развълнувана, че отново ще си има собствен дом. Такъв, който няма да й напомня за татко. Когато се прибрах, я намерих почти в безсъзнание на пода. Не можах да я преместя. Повиках линейка.
Прекъсна за малко. Миризмата й отново се разнесе наоколо. Изкипялото кафе на гнева се смесваше с горчиво-киселия мирис на вина.
— Почувствах се ужасно — каза тя най-после. — Направо ужасно. Бях се оказала истинска егоистка. Докато бях навън онази сутрин, се чувствах толкова добре. Щях да се освободя от нея. После я намирам на пода с извит крак. Скимтеше.
— Кога получи лентата?
Отначало не обърна внимание на въпроса ми. Беше се затворила в собствения си малък свят. Още една доза чувства. Прекалено много, за да ги различа. Време е пак да помириша бирата.
— Изглеждаше толкова безпомощна. Аз не можех да й помогна. Дори и малко. Тя е едра жена. Дори не успях да я помръдна. Страх ме беше да го направя. Така че зачаках помощ. Седнах на пода до нея и се опитах да я успокоя. Чувствах се толкова виновна. Питах се дали плановете ми наистина са били въображаеми. Дали наистина не съм егоистката, която иска лично пространство, докато тя се нуждае от мен. — Очите й се наляха със сълзи, но тя не се опита да ги изтрие. Стичаха се по лицето й.