Започна да подсмърча и се закашля. Наведох се към масичката в близост до фотьойла ми, потършувах и й подхвърлих кутия с хартиени кърпи. Не я хвана, но кутията се приземи в обсега й. Остави питието си на масата, грабна кърпичка и си издуха носа. За разлика от повечето хора наистина й отиваше да плаче. Лицето й поруменя и изглеждаше по-красиво въпреки зачервените очи.
— Месеци след като беше паднала, ми се обадиха от застрахователната компания. Бях пълна с извинения. Тя просто изяде всичко. Въпреки това купих апартамента — имах договор, но никога не довърших обзавеждането. Стоях си у дома през цялото време, да не би да се нуждае от нещо. Трябваше да й сменят ставата. Бяха нужни месеци да заздравее. Три месеца бях истински заложник.
— Какво ти казаха от застрахователната компания?
— Предполагам, че за тях е обичайно да разследват подобни злополуки. Видели монитора в коридора, когато дошли в къщата, и се свързали с охранителната компания. Отхвърлиха иска ни, защото бил фалшифициран. Не нараняването. То си беше истинско. Но злополуката била инсценирана. Не им повярвах. Поне отначало.
Поколеба се и аз внимателно я насърчих.
— Но те те убедиха, така ли?
— Пуснаха ми филма. Нямаше грешка. Черно на бяло. Мама коленичи в горната част на стълбите и развинти перилата. Разклати ги, за да се увери, че са разхлабени. После спокойно се качи по стълбите и отново тръгна да слиза. Когато стигна на определеното място точно в горната част, се хвърли настрани с цялата си тежест и прелетя директно през парапета. Беше толкова хладнокръвно и премислено. Каза нещо, докато клатеше парапета. Въпреки че системата не записва звук, лицето й в камерата ясно се виждаше. Показа, че устните й мърдат. — Погледна ме много напрегнато. — Никога не съм й казвала, че мониторите работят. Не е ставало дума. След това не съм повдигала въпроса. Трябваше да поема лечението. За щастие, сега мога да си го позволя. По-късно занесох копие от лентата в училище за глухи. Четат по устните. — Очите й пак се наляха със сълзи. Миришеше на ярост и покруса. Сякаш й се искаше никога да не се беше случвало.
— И какво разчетоха?
Стисна гневно устни, но в погледа й се четеше болка.
— Думите й са: „Сега да я видя как ще ме изрита!“… Тук стана студено, нали? — По ръба на подпухналите й клепачи проблясваха кристални сълзи.
Опитах се да осмисля това. Опитах се да стигна до дълбините на факта, че член на семейството ти е способен да го направи. Съзнанието ми се разбунтува. Близките не постъпват така. Думите сами излязоха от устата ми:
— Историята ти почти ме кара да се радвам, че нямам родители.
— Починали ли са? — Избърса лицето си с шепа хартиени кърпички. Гласът й вече звучеше по-овладяно.
Кимнах.
— Когато бях на десет години. Е, поне майка ми. Баща ми е умрял, преди да се родя.
— Кой те отгледа?
— Хората на баща ми. Бил е незначителен куриер за Фамилията — произнесох последната дума с главно „Ф“.
Хвърли кърпичките в кошчето и видимо потръпна.
— Истински се радвам, че ги прогониха от града.
Погледнах я яростно. Жлъчта, която изпитвах, ме изненада.
— Аз пък не се радвам! Те бяха моят дом!
Отново потръпна и отклони поглед.
Поех си дълбоко дъх и се опитах да обясня. Сигурно бе по-добре да не научи за миналото ми, но съществуваше реалната възможност да й свърша работата, особено ако знае твърде много. Поне така си помислих. Ей, на всичкото отгоре ми се приказваше.
— Не бяха длъжни да ме приемат. Баща ми беше дребен престъпник, подражател. Майка ми беше проститутка.
Не каза нищо, но долових как застива на фотьойла и подуших остротата на шока й, подплатена с прашния мирис на срам.
Свих рамене в отговор на миризмата.
— И проститутките могат да имат деца, както ти е известно. Фамилията не бе длъжна да прави нищо. За тях аз бях никой. Но баща ми бе убит по време на удар. Почувстваха се отговорни. Беше споделил на някой от високопоставените за жената, с която се среща. Бил един от редовните й клиенти. Разправял на всички колко е красива, как щял да я направи „честна жена“ и че вече са семейство. Падроне му повярвал. Приюти ме, когато тя умря от сифилис. Отнасяше се към мен като към истински роднина.