— Мисля, че си точно както трябва.
Не отговори, само ме гледаше.
Вдъхнах аромата на сладката лютивина на страха. Челюстта ми се стегна. Надделяваше над собственото й ухание на лятна гора и на знойния мускусен парфюм на желанието. Този път вълкът в мен жадуваше нещо, което противоречеше на здравия ми разум. Имах нужда да почувствам вкуса й. Взех чашата от ръката й и я поставих на бара. Приведох се, опрях ръце на плота от двете й страни, за да докосна устните й. Бяха меки, а дъхът й имаше лек вкус на ванилия.
Мили боже! Усещането, което премина през мен, когато устните ни се докоснаха, бе невероятно. Помежду ни премина топлина, първо по кожата на лицето ми, а после по главата ми пробягаха електрически искри. Усетих, че се отдръпва от изненада и тревога. Силата на първото леко докосване на устните ни накара всяко косъмче на тила ми да настръхне. Мощна светкавица прониза всеки нерв по гръбначния ми стълб и аз потреперих. О, исках още! Исках да протегна ръце към нея, да я притисна до себе си, докато не проникне в кожата ми.
Вместо това се наведох и разтворих устата й с моята. Челюстта ми бавно се триеше в нейната. Целувката бе лека и нежна, докато не се прилепих до тялото й и не я притиснах в бара. По моето тяло минаваха тръпки и се насочваха към слабините ми, докато вече не бях в състояние да разсъждавам. Езикът ми се плъзна в устата й да намери нейния. След миг отвърна на целувката ми. Явно, както и аз, не можеше да се овладее.
Отдаването й бе пълно. Обви ръце около мен и ги плъзна по гърба ми. Обгърнах раменете й с ръка и я привлякох. С другата ръка се опирах на бара да запазя равновесие. Почти не си спомням как го направих. Щом гърдите ни се докоснаха, усетих биенето на сърцето й. Усещах втвърдените й зърна през ризата си. Искаше ми се да я положа на пода, да разкъсам дрехите й, да прекарам ръце по тялото й, да вкуся всеки сантиметър от кожата й. Но прецених, че не трябва да насилвам нещата. Прие целувката, нуждаеше се от нея, но още малко и щеше да побегне.
Прекъснах целувката толкова нежно, колкото бях започнал. Отдръпнах се и поставих чашата в ръката й. По дяволите! Върнах се на фотьойла с омекнали колене. Сърцето ми блъскаше, сякаш бях тичал. Дробовете ми отчаяно се нуждаеха от глътка въздух. Мимоходом проверих термостата на климатика, просто за да мога да се овладея. Никога не съм се чувствал така само от една целувка. Издишах бавно и затворих очи. Беше ми горещо, но навярно бе поради силата на привличането. Защото тя ме привличаше.
Лош вариант, Тони. Но, от друга страна, какво значи още един риск?
Шеста глава
Опитах се да възвърна гласа си. Прочистих гърло:
— Защо мислиш, че майка ти има нещо общо с това, че твоят човек те е изоставил?
Гласът ми трепереше повече, отколкото ми се искаше.
Отиде до прозореца и се загледа в града отвън. Проследих я с поглед и видях, че съзерцава залеза. Скоро ще стане време да запаля лампите.
— Робърт познаваше Беки през цялото време, докато бяхме заедно. Споделял ми е, че я намира досадна. Разбрах за неща, които майка ми му говорила веднъж, когато бил пийнал на едно коледно тържество. След като се беше оженил за Беки. Питаше се защо никога не съм му казвала, че според мен е скучен, и защо съм заявила на майка си, че е по-подходящ за Беки. Била му казала, че считам и двамата за повърхностни егоисти. — Засмя се дрезгаво. — Никога не съм говорила подобни неща. Никога не съм говорила с майка си за Робърт. Но той отказваше да повярва. В края на краищата защо мама ще го лъже? Тогава разбрах. И ми стана кристално ясно — хвърли ми поглед през рамо, после отново се загледа през прозореца. — Останалите от семейството са същите. Другата ми сестра, Мици, води кучетата си и ги оставя пред вратата ми.
— Мици, Беки и Сузи? — поклатих изумено глава. — Е, поне Беки звучи горе-долу нормално.
— Определено — отвърна тя саркастично. — Ако го пишеха като нормалните хора. Но се пише „Бекки“.
Завъртях очи. Да ни пази бог от милички родители! Представяте ли си, чувал съм и по-лоши неща. В училище познавах една Кенди Суит, а веднъж работих с Джет Блек. Тя имаше брат — Коул. Тъжно. Много тъжно.
— Случвало се е да изляза и — хоп! — ето ти ги там. Но поне кучетата винаги се радват да ме видят, пък и държат гъските надалеч.