— Гъски ли? — усмихнах се аз.
— Преди харесвах гъските. Толкова са красиви във въздуха — сбърчи нос. — На земята обаче са отвратителни. Явно предишните собственици на къщата ми са позволили на цяло ято да живее до басейна. Построили им къщички да улеснят гнезденето. Сега не мога да се отърва от тях.
Потиснах усмивка.
— Нека отгатна. Гъските не са виновни, че им е било позволено да се заселят и ти не можеш просто така да ги избиеш. — Отново чувството, че благородството задължава. Явно тази странност бе в основата на всичките й проблеми.
Усмивката й озари отражението в прозореца.
— Точно така. Но майка ми също не ги харесва. Тя се бои от тях — прекъсна, втренчи се навън и нервно се обърна встрани. — Тази вечер небето е красиво. Вижда се пълната луна, а облаците още са обагрени.
Погледнах над нея и видях бледата, почти пълна луна да се издига в кървавочервеното небе. Сърцето ми заби като полудяло. Трябва да съм объркал дните, когато счупих часовника. Наистина ли са ми били нужни три дни да се измъкна от Атлантик Сити? Нищо чудно, че Макс се смути, когато поисках апартамента за тази нощ. Вече е бил приготвен!
Трябваше да я разкарам от тук. Вече ми беше горещо — неестествената топлина на промяната. Но може би е късно. Преглътнах една ругатня, но гласът ми беше дрезгав:
— Трябва да си вървиш. Вземай си нещата и изчезвай! Веднага!!!
Извърна се към мен. Бях я стреснал.
— Какво? Защо?
Вихърът на миризми и емоции ме погълна. Наситеният мирис на страха, примесен с още по-резкия мирис на тревогата. Прекалено натрапчив, прекалено…
Грабнах сакото й и го метнах към нея. Единият ми крак поддаде и усетих спазми.
— Върви! Разкарай се, да му се не види, или ще умреш довечера, а не чак след година.
Започнах да губя зрението си. Черни и бели светкавици се отразяваха, оцветени с червена мъгла, която пропиваше всичко в кръв. Тя продължаваше да стои и да ме зяпа. Явно не бе в състояние да проумее какво става. След минута щеше да разбере. Много добре. Съжалявам, помислих си и залитнах към спалнята. Дай й… шанс…
Успях да затръшна вратата, преди напълно да рухна, като почти крещях от болката на прехода. Дори през изолацията я чух да блъска по вратата и да пита дали съм добре.
— Махай се! — изкрещях, но тя не можеше да ме чуе.
Пуснах резето и промяната ме погълна.
Седма глава
Събудих се проснат напряко на леглото. Всяко движение ми причиняваше болка, но това бе обичайно след промяната. Човешките крайници не се прегъват лесно, за да се превърнат във вълчи.
Изправих се и се протегнах. Както винаги, бях гол. Не знам как свалям дрехите си. Не помнех. Странно, не бях съсипал стаята. В други случаи съм го правил. Освен това ме безпокоеше фактът, че не изпитвах глад. Не смеех да отида в хола. Подозирах, че там се намира разкъсана милионерка, и не изгарях от нетърпение да почистя останките. Усетих напрежение и празнота в стомаха си. Толкова кратко време бе присъствала в живота ми, а вече бе оставила огромна празнота. По дяволите!
Отидох до дрешника и измъкнах бельо, тениска и шорти от тайното чекмедже, за което знаехме само аз и собственикът. Тези неща бяха единствените, които можеха да влязат в тясното местенце, но бяха достатъчни, за да придобия вид за пред хората. Трябваше да си взема душ. Душът ме кара отново да се почувствам човек. Натиснах бравата и за миг замръзнах. Наистина не исках да отида в другата стая. В миналото бях видял какво съм причинил на друго човешко същество. Беше само веднъж, но напълно достатъчно.
Грабнах пистолета от нощното шкафче, поех си дълбоко дъх и бързо отворих вратата. Завесите бяха дръпнати, струеше светлина, която открояваше повърхностите и хвърляше сенки по чистия под. Нямаше окървавен труп. Кълбото нерви в стомаха ми леко се отпусна и бавно издишах.
Внезапно вниманието ми бе привлечено от някакъв звук. Не бях сам.
Ромонът на течаща вода идваше откъм банята. Тихичко се приближих. Топла пара с уханието на евкалипт и карамфил се кълбеше зад затворената врата и докосна голите ми крака. Ароматът надделяваше над миризмата на човека вътре дори когато се съсредоточих.
Броях бавно наум, докато свалях предпазителя. Когато стигнах до три, вдигнах крак и ритнах вратата.
Хлабавото резе подаде незабавно и разбитата врата с трясък отскочи от стената. Дочух писък. Влязох приклекнал, с насочен пистолет.