Погледът й над ръба на мраморната вана издаваше страх. Главата ми се завъртя от чувственото съчетание от полъх на гора, идващ откъм нея, внезапната пикантност на страха й и тежкия наситен аромат на маслото за баня. Когато седна, видях тялото й до кръста, което добави допълнителен стимул към възбудата ми. Не можах да сдържа вълчата усмивка.
Внезапно осъзна, че е гола, и лицето й пламна в червенина. Бързо грабна турскосинята хавлия и я уви около себе си. Хавлията подгизна от горещата вода и придоби почти черен цвят. Платът подчертаваше извивките й и правеше очите й още по-яркозелени. Хубаво.
— Върна се — каза тя.
Е, това определено ме накара да се почувствам нервен.
— Ходил ли съм някъде?
Аз съм това, което Бабс нарича „куче за три дни“. В деня преди, по време и след пълнолуние. Не съм сигурен колко часа оставам в човешки вид, когато падне нощта. Не помня какво правя, когато съм вълк. Нямам човешки мисли. Тъй като не мога да контролирам промяната и не я помня, аз се заключвам някъде за цели три дни, макар известно време да съм в човешка форма.
Тя внезапно се успокои. Парата донесе до носа ми мириса на цитрус и подправки заедно с препечен хляб.
— Физически? Не. Но умствено? Ще кажа само, че не те биваше много да водиш разговор. Но плюсът е, че си добър слушател, и това е, за което ти плащам. — Удостои ме с кратка усмивка, която издаде, че й е забавно.
Не знаех какво да й отговоря. Май беше щастлива? Или доволна?
— Какво стана? — Нужно ми беше да знам как е оцеляла.
Изглеждаше изненадана.
— Ти май не си спомняш? Наистина ли?
Не й влизаше в работата.
— Просто ми разкажи твоята версия.
Облегна се във ваната, като придържаше кърпата. Сега бе абсолютно трезва и като че ли повече се владееше. Затворих вратата, за да не излизат топлината и невероятният аромат, и сложих пистолета върху умивалника. Нямаше да може да го грабне преди мен, ако се стигнеше дотам. Отдалечих се в просторното помещение и седнах на ръба на ваната близо до коленете й, като я гледах в лицето. Това леко я изнерви, но възможностите бяха: или ръбът, или табуретката. Ако бях седнал там, трябваше да извръща глава към мен през цялото време. Несъзнателната й реакция бе да стегне кърпата около себе си.
— Амии ти ми хвърли сакото и каза да се махам.
— Което ти не направи — укорих я аз.
— Изглеждаше така, сякаш изпитваш силни болки, и крещеше — гласът й бе спокоен, като че ли причината, която излагаше, бе основателна.
Поклатих раздразнено глава.
— Предполага се, че стаята е звукоизолирана.
— Закрещя, преди вратата напълно да се затвори — сви рамене тя. — После стана другото. Не искаше да ме пуснеш вътре, а аз не знаех какво да правя. Затова слязох долу.
Внезапната паника, че може би съм бил разкрит, накара стомаха ми да се свие на топка.
— Нали не си казала на никого? Не си го направила, нали!
Погледна ме, без да трепне. Изобщо не беше уплашена.
— На пълна идиотка ли ти приличам? Просто попитах главния — Макс? — дали има отделен ключ за спалнята, защото, без да искам, съм заключила сакото си вътре. Предложи ми да дойде с мен, но му обясних, че си в гадно настроение и идеята не е много добра. Очевидно славата ти се носи. Очите му станаха огромни и се съгласи.
Умен човек.
— Както и да е, даде ми ключ, който трябва да върна, преди да си отида. Каза ми, че отключва всичко в стаята. И наистина е така. Стана ми скучно и опитах всички ключалки.
Това обясняваше, че мирисът й се усещаше навсякъде.
— И намери куража да отвориш вратата на спалнята?
— Трябваше. Реших, че може да си получил пристъп или нещо подобно.
— Нещо подобно — отвърнах кисело.
— Добре де, беше нещо подобно. Отключих вратата и те видях в целия ти блясък! Черно-бял и озъбен. — Изглеждаше впечатлена, но не и изплашена.
— Би трябвало да си разтревожена, нали разбираш. Не е съвсем нормално.
Сю сви рамене и кърпата се плъзна надолу. Хвана я, преди да се види нещо интересно. Щом ме улови, че я гледам, тя се изчерви и от нея се разнесе горещ пустинен повей. Човек би си помислил, че е невъзможно в пълно с пара помещение, но така мирише смущението.
— Сигурно щях да съм, ако ми беше за пръв път. Но съм го виждала и преди.
— Какво?! — възкликнах аз. — Виждала си го да става точно с мен?
— Не. Не с теб. С някой друг. Дори не му знам името. Навярно никога няма да го науча. Съвсем го бях забравила. Когато отворих вратата и те видях седнал на задните крака да разкъсваш остатъка от ризата си със зъби, изведнъж се сетих.