— И после какво?
— Извърна се към мен. Човешкото у теб напълно те бе напуснало. Беше животно. Цял живот ли си бил такъв?
Поклатих глава. Засега това беше единствената информация, която щеше да има за мен.
— И после?
Преди никога не бях водил разговор, в който трябва да вадиш думите една по една. Долових мириса на прекипяло кафе. Започваше да се дразни от прекъсванията ми.
— Не знаех какво да правя. Отстъпих и ти ме последва. Дебнеше ме. Май ме взе за вечерята си.
Изведнъж проблесна спомен. Никога по-рано не се бе случвало. Видения в черно и бяло, как гледам Сю отдолу нагоре. Видях разширените й очи, подуших страха й. Но миришеше на мен. Мирисът ми бе полепнал по нея и съчетанието ми хареса. Не беше на храна, миришеше на… партньор. Разбрах защо съм я дебнал. Не можех да й обясня, че не съм искал да я изям, а да я чукам. Прекалено нелепо е, дори за мен!
Гласът на Сю отнесе спомена. Избледня и изчезна от съзнанието ми.
— Нямах друг избор, освен да приема това, което виждам. Тогава някой почука на вратата. Ти изръмжа и се върна в спалнята. Затворих вратата й и отворих.
— Глупава постъпка — ядосвах се повече на себе си, отколкото на нея.
— Първо попитах! Имай ми поне малко доверие. Отвърнаха, че е обслужването по стаите и носят вечерята. Беше ми споменал, че ще поръчаш вечеря.
Виж ти.
— Пред вратата нямаше никого, само количка с покрити подноси. Вкарах я вътре. Храната ухаеше великолепно. Чухте да душиш до прага, сякаш си я усетил, и прецених, че ако си сит, сигурно няма да бъдеш толкова… агресивен. Взех чинията със суровата пържола и я приближих до вратата. Душеше все по-силно, затова я открехнах, плъзнах чинията вътре и се дръпнах.
— Благодаря за вечерята.
Поклати глава.
— Не искаше да ядеш. Подуши пържолата и я облиза, но погледът ти веднага се върна към мен. Не ми хареса и отново затворих вратата.
Закашлях се да прикрия усмивката си. Да, доста съм целенасочен. Ако тя не беше там, сигурно щях да изям пържолата.
— Защо не си тръгна?
— Не знаех колко време ще останеш така или какво ще стане после. Не можех просто да те оставя затворен в стаята като в капан. Не би могъл да си отвориш. Можеше да гладуваш или да умреш от жажда, ако си бях тръгнала.
Въздъхнах и поклатих глава.
— Доброто ти сърце ще те довърши.
— Нали това е целта — отвърна тя равно.
Усмихнах се. Черният хумор ми допада.
— Щом това е целта, защо не ме остави да те хапна на вечеря?
— Как щеше да го обясниш? Щеше да стане истинска касапница.
Това беше самата истина.
— Значи не те беше страх от мен?
— Не повече, отколкото от другите кучета, ммм, вълци — сви рамене тя. — Обичам животните.
— Каза, че си го виждала и преди. Кога?
— О, боже, беше много отдавна. Само откъслечни спомени. Дори не съм сигурна, че наистина се е случило.
— Разкажи ми — наредих й.
Трябва да разбера дали има и други като мен. Освен Бабс. Тя не беше особен извор на информация, а аз явно не умея да ги надушвам. Поне мисля, че не мога. Навярно трябваше да позволя на Бабс да ме обучи, както самата тя искаше.
— Вероятно съм била около четиригодишна. — Плъзна се във водата и протегна пръстите на крака си, за да пусне топлата вода. Говореше по-високо, макар да не бе необходимо. — Родителите ни заведоха в гората. Майка ми наистина бе страхотна преди, когато татко беше жив. Мила, загрижена, направо чудесна — усмихна се. — Помня, че специално отиде до магазина да ми купи италианска наденичка за пикника. Тогава любимият ми сандвич се състоеше от наденичка с кетчуп и бял хляб.
Изкикоти се, действително се изкикоти. Никога преди не бях чувал непресторен кикот. Беше мило и аз й се усмихнах. Дори очите ми се смееха. Тя отново се изчерви и извърна поглед. От нея се разнесе мускусът на желанието. Пръстът на крака й отново се пресегна към крана, но аз я изпреварих. Ръката ми докосна босия й крак и през двама ни протече електричество. Задъха се и ме изгледа шокирано. За миг очите ни се срещнаха, но й стана неудобно и отклони поглед. Потопи крак във водата.
Въздухът пращеше от сексуално електричество.
Не сега, строго предупредих себе си. Първо работата.
— И така, отидохте на излет? — подканих я, след като внезапният й страх погъделичка ноздрите ми.