— Било е много мило от твоя страна, но се съмнявам, че те е запомнил. Не и ако прилича на мен.
— Какво друго можех да направя? Бях само на четири годинки.
— Ясно. Е, какво стори с мен, след като започнах да те дебна?
Парата отново се насити с аромата на карамфил. Беше се сгорещила от смяната на темата.
— Реших, че искаш сурово месо, не готвено. Дори и полусуровото е готвено. Затова слязох и се промъкнах в кухнята — усмивката й стана по-широка. — И открих перфектното меню.
— Какво съм ял? Не мога да си спомня добре.
— Вече ти казах! Пуйка! Във фурната имаше полусурова пуйка. Още пускаше кръв и беше топла, изобщо не бе почнала да се пече. Сложих я върху сребърно блюдо, покрих я с похлупак и се прокраднах към асансьора. Трябваше да взема количка. На два пъти почти щях да я изпусна. Тежеше някъде към десет кила и тъй като продължаваше да пуска кръв, взе да се плъзга по подноса. Слава богу, че никой не ме видя.
Кимнах възхитен. Впечатляващо.
— Сложих подноса на пода близо до спалнята. Открехнах вратата и отстъпих. Погледна първо мен, после — пуйката. Беше страшно подозрителен. Подуши я няколко пъти, после я стисна в уста и отиде с нея в банята. Последвах те да видя какво ще правиш. Скочи във ваната, легна и изяде птицата. С кокалите. Почти нищо не остана.
По дяволите! Нищо чудно, че не бях гладен. Десеткилограмова пуйка трябва добре да ме е заситила!
— Благодаря ти — казвам го само веднъж.
— След като те нахраних, стана много добър. Махнах цветята от голямата купа на масата и я напълних с вода. Излочи я почти цялата. Седнах на дивана и не мръднах оттам, за да има къде да се разхождаш. Но ти скочи на фотьойла и впери поглед в мен. Както правиш сега. Интересуваше се от мен. Никога преди не ми се беше случвало. Затова продължих да говоря, а ти ме слушаше. Излях си душата. Благодаря ти.
Изчерви се, но не само лицето, а и шията, и гърдите й поруменяха.
— Донякъде се радвам, че не помниш някои от нещата, които ти наговорих.
— Сега съжалявам, че съм ги пропуснал — усмивката ми беше искрена.
Погледнах я. Гледах я истински. Косата й бе мокра и оплетена, лицето й още бе румено. Погледите ни се срещнаха и притеснената й усмивка бавно се скри, заменена от нервно очакване. Сега рязката мускусна миризма, която долавях откъм нея, стана по-наситена. Уханието на желанието й ме изпълни целия.
Приглушеното осветление в банята правеше очите й още по-яркозелени. Не беше изумителна красавица, но бе хубава дори без грим. Очите й потъмняха, погледът й стана бездънен, докато се взирах в нея. Както и преди, вълкът изрева и се появи. Преди да успея да се спра, аз се наведох и я целунах. Започнах бавно, като миналия път, но чувството се задълбочи и усили. Поставих ръка зад главата й, за да я приближа. Искрите от докосването на устните ни пареха, но не причиняваха болка. Бе изключително приятно. Дъхът ми спря от това усещане, то ме погълна.
Другата ми ръка се плъзна във водата и хавлията отплува. Погалих голото й тяло и тя отвърна с нежни звуци. Отново се опитах да си напомня, че тя е на ръба, но тялото ми не ме слушаше. Изпитваше глад за нещо безименно, нещо отвъд логиката, на периферията на разума.
Отдръпнах се и попитах за трети път, прошепнах го в устните й, защото трябваше да узная отговора:
— Защо искаш да умреш, Сю?
Сега ми отговори. Навярно времето, което бе прекарала в разговор с вълка у мен, й бе позволило да изясни отговора.
— Напук на тях. Да избягам от всички, които ме използваха. — Засмя се дрезгаво. — Ходех на работа, когато не бях на себе си от високата температура. Работех, без да ми плащат и без да ми благодарят. Никога не съм получавала някаква благодарност. Никакво поощрение. Продължавам да отхвърлям мечтите си заради нечии други. Дори парите не са награда. Те са истинско проклятие. — Самотна сълза проблесна в призма от цветове, докато се стичаше по бузата й. — Моето озлобено, изпълнено с ненавист семейство изцеди от мен всичко самостоятелно и полезно. Използваха ме непрекъснато, докато не остана нищо. Вече няма какво да давам и ако продължа да се раздавам, болката ще бъде още по-силна. Ще приключи единствено когато ме няма. Защото не мога да ги спра. Не мога да избягам от тях. Не виждам никакъв друг начин.
— Грешиш. Можеш да им избягаш — казах решително. Някакво си скапано семейство не е причина да се мре. — Основи тръст. Изчезни в нощта. Замини за Аржентина, за Бразилия, за Швейцария. Можеш да си купиш нова самоличност и да се превърнеш в друг човек.